Сънувам сън, че вирусът ме хванал.
Лекуват ме, обаче съм умрял.
В ковчег - от мен каквото е останало
и ей ме, проснат, на савана бял.
Ех, викам си, уж мерките ги спазвах! ...
Все още драпам, на живота по баира
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...
Навалица безмилостно жестока.
А маркетите, казват, здраво бачкат.
Един служител падна. Друг ще го смени и…
толкоз.
какво тук значат прости продавачи?! ...
Една муха излезла от тоалетната,
реши да се превърне в пеперуда...
Бе с чисти дрехи и гримирана, и спретната,
за нов живот изпълнена с възбуда.
Та тръгна да лети тя по цветата, ...
Прочетох автор, някакъв лирик
и в миг за мене стана той велик!
И нежност, и топлота в мен се появи.
Перото свежо най-дълбоко ме плени!
Отвори се душата за сонет. ...
Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.
Дали една звезда ще ни помогне? ...
Снегът е закачлив и малко смешен,
търкаля се в краката и ме гали,
снежинките по миглите ме решат,
а той протяга лапата си бяла
с невинна, детска, искрена усмивка - ...
Праведно трябва да живееш,
пътеката към доброто не е лека,
но повтаряй си, че ще успееш,
вярата отделя звяра от човека.
Не се отчайвай при среща със зло - ...
Аре, бегай - толкова съм груба...
Знам, не се събират сродните души.
Ще пълзя, ще плача и ще се погубя,
ще си отрежа дългите коси.
Сипвам трето! От обед пия! ...
Четеш по мен…
И сякаш съм любимата ти книга.
В очите ми откриваш паднали звезди.
И пожелаваш, вечно да ме има,
да бъда в нощите, в самотните ти дни. ...
Не съм поет. Макар, че в рими пиша.
Не съм чак толкова добра.
Знам, мисията на поетите е свише
да правят по - красив света!
Ала нощем се промъквам тайно ...
Какво ленива мисъл да захване?
Бръмчат мухите в зноен летен ден.
Несръчна, добродушна дебелана
пошляпва с плажни чехли покрай мен.
Тя от пазара иде с пълни чанти – ...
Като красив плакат – залепнал на контейнер,
животът рай, но нарисуван обещава.
Подухне вятърът и разлепи го, зейне,
реалността ни. И каквато е – такава.
А времето - объркано и зло, и гадно, ...
Сееш мисъл - жънеш действие; сееш действие - жънеш навик; сееш навик - жънеш характер; сееш характер - жънеш съдба. - Уилям Текери
Пресегни се, животът ти предлага чудеса,
излез от озоновата дупка на характера.
Разпери крила в кислородни небеса,
отмени съдбата си, да плачеш в карцера. ...
Взирам се в тези следи
от любовен огън бушувал някога-белези.
И да стъпвам по пътя осеян с много бодли,
твърде много ме боли.
Камарата отгоре се стоварва, ...
Тази вечер се видях... във снимка
не стара, бях усмихнат... замръзнах,
аз ли бях!?Погледнах пак, аз бях.
Ехе, как съм се изметнал. Защо?
И после се замислих. ...