Poetry by contemporary authors
Да бъда странна 🇧🇬
Протяга се лениво котаракът.
Обляга се на кривата врата,
избягал от небето силен вятър,
отваря я и свири за разкош, ...
Ако поискаш 🇧🇬
да хукнеш из мечтите ми дълбоко скрити,
ще трябва със емоции ти повече да се стараеш
и действия да влагаш упорити.
Ако поискаш да надникнеш за момент, ...
Препускане 🇧🇬
да кърпим дупките на битието,
вторачени във дневен ред
изчезваме безследно - лятно ехо.
Не синкавия лед, дори не зноя ...
На Дякона с обич 🇧🇬
дяконе, в днешния свят жесток,
да оцелееш и да отвоюваш собствената
си свобода!
Да бъдеш смел, дяконе, смел и ...
Петък беше 🇧🇬
неуморно сърцето туптеше,
Наивна, нежна, чакаща жена
с чаша вино в ръка..
Две очи чаровни, ...
Демонът 🇧🇬
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.
Бориш се, хванал в ръцете си глава, ...
Честит да си 🇧🇬
Светулки ще ти подаря
да ти светлеят битието.
И от магична светлина
да ти е водено сърцето. ...
Моля се за вятър! 🇧🇬
Лъха на слънце и жарък вятър.
Тежки морски мисли.
Отронват сълзи върху пясък.
А аз стоя на брега. ...
Крал на земята 🇧🇬
надвивал над звяр и природа,
но в даден момент съгрешил – възгордял се
и сам се изправил пред Бога.
„Велик си Ти Боже, премъдър, всесилен, ...
Възродена чрез теб 🇧🇬
прошепвам пак пред снимката горещо.
Целувам я, оставяйки следи
от устните си – разтопени свещи.
Тъй всяка нощ, обикнала света, ...
В ъгъла 🇧🇬
Скрит
Във ъгъла
На твоето забравено "утре"
И тебе ще чакам ...
Идваш... 🇧🇬
със звездите обгърнали Луната.
Така зимата превръща се в лято,
а есента-облича се в пролетта.
Така завиваш ме в обятията си, ...
Да бие камбаната 🇧🇬
Кълнях го... За всички изплакани сълзи.
Разпъвах го в пъти, заспивах спокойна,
а той ме намери. И без да ме търси...
Неверница блудна, безбожна пустиня - ...
Поема за един ангел 🇧🇬
Къде е тази чистота сияйна,
за която в митове съм слушал,
в приказки омайни?
О да, ти си самата красота, ...
Животът е светулково примигване 🇧🇬
и синята ми вена изучава.
Примигва светлинката и поклаща се
и тъжните ми мисли осветява.
Тя може би ме мисли за планета - ...
Конете дишат изгрев, за да помнят 🇧🇬
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели ...
Изповед - 2 🇧🇬
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен, ...
Мистичното М 🇧🇬
мачка магнитната мъка.
Моли ме маска мажорна -
махало маняк.
Музика мътна ...
Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 4 🇧🇬
...
Сърдит съм,
понякога и на мен не ми кеф...
Къде разхождате ме в този пек?! ...
Тъжен тон 🇧🇬
в свирепата реалност,
ослепяла, проскубана
и мокра
от сълзите на гробаря.
Проглеждане 🇧🇬
обидена от хладното ти его.
Замина тъжна много надалеко
и тъмен облак мигом долетя.
И слънцето се скри. Без светлина ...
И Бог е човек 🇧🇬
да граби земята приел е за право,
а там в небесата всесилният Бог
с насмешка го гледа: „Какъв идиот!
Тоз кой е, какъв е, какво там строи ...
Стъпките в полета на птиците... 🇧🇬
когато близо си до мен.
Да се родя копнея,
отново в прегръдките ти.
Копнея да започна отначало. ...