Жените днес, май всички са принцеси...
Снежанки, Пепеляшки и Принцеси-воин.
На свойте сцени, ролите им отредени,
играят някак, без сценичен грим.
Снежанка, абаносови коси си сплита, ...
Българийо, ти жива ли си още,
тупти ли в теб сърце като юмрук?
Спокойна ли си в лунните си нощи,
препускаш ли във дните с устрем луд?
Мечтае, знам, душата ти за радост, ...
Мама днес помага зимнина да правим.
Чушките червени, месести и прави
вече сме обрали. Вън пече ги Мери.
Чичо Ваньо работа също си намери.
Огънят поддържа и на тенекия ...
За какво да пишем, питате вие?
Според мен - да спасим нацията да се затрие!
Също мисля - трябват сериозни теми.
Вдъхновения много - пълно е с проблеми.
Как да направим хубав света? ...
На околовръстното стоим и чакаме
шансът си, във вид на лимузина,
и видим ли такава, все и махаме,
но те не спират... по някаква причина...
И пак редим се на поредната опашка ...
Когато сърцето ми стане кутийка за спомени,
с една балеринка отгоре, с тъжни, празни очи,
завърти пак онази латерна, със стара мелодия,
и в зората на днешната чудна любов ме върни.
Когато ме видиш изгубена, слаба, изплашена ...
Молитвен дъжд се изля над полето,
вади плъзнаха, примесени с кал,
вятърът бръсна с яд класовете,
отронили жълти сълзи от кристал.
Живителен сок попи във земята, ...
Мило мое, ти в живота ми се появи, радост да внесеш във него и с любов го промени.
Със усмивка на лицето, като слънце грееш ти, защото моето сърце на теб го дадох за да го обичаш ти.
Способна ли си на това, да се посветиш на твоята несбедната мечта?Да намериш мило мое, мъжът готов за тебе да отиде и ...
Докато някой сладко спи, а друг плътта задоволява,
един човек навън върви, блести и песен си припява.
Не е ли син животът днес в очите пъстри на момиче,
или е фин дори нощес – когато смело теб обичам?
Жена без грим, с коси от злато, целуна моята душа ...
В гънките на главният ми мозък,
червейчета малки се нагнездили,
пир си правят, дори се веселят,
хранят се от моите фантазии.
Понякога главата ми гъмжи, ...
Имах любови...имах мечти!?
Имах надежди и водих воини.
Надявах се,плаках ,отчяно молех
да бъда разбран...но някак останах сиротен и сам.Безлюден е днес моят адрес
и никой не иска с мен да дружи ...
Отново е утро… и пак е септември…
аромат ми наливаш в чаша кафе.
Ръцете ти топли и толкова верни…
Чуваш ли? Още пее лятно щурче.
А вече е есен, дори във очите ни… ...
Умът обърква поривите на сърцето...
Сърцето пък отрича неговите доводи...
И вместо да се движиш гордо и напето,
ти си стегната в много здрави окови!
Почти доволна или пък почти щастлива... ...
Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...
Далеч, далеч от земните затвори
и много по-високо от небето
очите ти божествени говорят,
събрали до прашинка световете.
Кълбото се върти във две зеници ...
Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита, ...
Някой си нормалната любов оноди я
и ни зове към нови, хомо, нрави.
Звучи, като начало на пародия,
но всеки тук прочел.... сам изводи да прави...
Не трябвало да се делим по пол, ...
Умореното слънце зенита не може да стигне,
като примка се свива кръгът му в извечния ход.
Тишината изгуби онези кресливи авлиги,
пак последвали другаде своя номадски живот.
Есента залюля недодялано тънките клони ...
От небето ангел спусна се и никой не разбра.
Живее тя сред хората и от тях ранена беше.
Сега различно е това което случи се със нея. Намери любовта и аз намерих нея.
Тя за мен е мойто ангелче красиво, и за нея давам всичко,защото тя е мойто мило.
Ангелче със ангелска душа, и от всичко друго на света ...
Грозна гротеска, тъй грозна съдба
Грозно сърце го е догонила смъртта
Груби ръце и болнаво тъй студено
Грозно лице, бледо, болно, наранено
Рамката сграпчил, той я не пуска ...