Пристъпваше бавно мъж силен и храбър
край морския бряг каменист под небето и
поглед отправил далече, кълнеше морето,
което в час късен ехтеше гръмовно,
вилнееше буря, мълнии, светкавици ярки ...
Вързвам си косата– край на всички грижи.
Ластичка премятам за късмет до трижди.
Ред е на бретона, късо да подстрижа.
Хвърлям през балкона кичурчета рижи.
Котката стъписах рано на съседа, ...
" I surrender to your heart Babe, *
do anyting that you wand me to do.
Please be tender.
I' m in your heands, girl.
This is a feeling I never knew... " ...
Набрала съм къпини за изпът.
Наляла съм вода. И глътка вино.
Сърцето е един самотен кът –
ще го изпълня с хората любими.
Отивам си. Разплаквам се, почти! ...
На едно много прилично ниво се сресвам пред огледалото и връзвам косите си.
Тръгвам за хляб, купувам зюмбюли и шоколад,
и се връщам без това,
за което съм се засилила.
На едно съвсем сносно ниво ...
Роди се ти на таз земя прекрасна,
с болест грозна, мъчителна, ужасна,
създателите си да тормозиш до сетния им край
и да ги лишиш от така жадувания рай.
Ах, с каква нестихваща надежда чакаха своето дете ...
Изпя ли и последната си болка
от предателство, когато си обичал?
Подреди ли за последно този спомен
и, като спомен само го обичай!?
Замълчаха ли думите горчиви, ...
Отдавна към себе си нямам въпроси
и пътят до бъдното стана по-равен,
мъглите стопиха се в облачно розово -
там, дето вярата пие за здраве.
А нейде в далечната бяла прегръдка ...
Масово убийство е таз новата ваксина,
ето,,, вчера един мой познат се помина?
Това е новото мислене и то... световно,
Замислено преди 50г... изцяло... основно?
На Ние... и Вие, разделят човечеството цяло, ...
-Сърце, недей се увлича!
Не всеки, с когото се срещнеш, е твой брат или твоя сестра.
Само мъка ти носи това да обичаш...
Не ме карай да бъда твърде тиха и твърде добра...
-Но аз съм Сърце, аз не зная ...
Купувам си малко време в спомените
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...
„ Нъ како можетъ сиа писати добре гръчъскыими писмены богъ или
животъ или sело или цръкы или чайаные или широта или иадъ или ондоу или йонзыкъ и ина подобънаиа симъ.”
Черноризец Храбър
Всеки ден, във който победен
от граници и километри, ...
Кажи ми, страннико, какво е любовта,
диша ли във тебе незагасващ пламък,
срещна ли я някъде скитащ по света,
река ли е дълбока или статуя от камък?
Кажи ми, ти видя ли пъстрите градини, ...
Всичко ли е безсмислено, суета?
Всуе ли за безсмъртие мечтаем?
Жесток, страшен е към нас света,
защо е така - ние днес не знаем.
Гледам черен часовник сега, ...
Понеже ми е депресивно сивото,
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...
26.01.2021
Сезоните в живота.
Подобно на четирите сезони във природата-
свежа пролет, жарко лято, пъстра есен, зиме-
има, но различно назовани са и при хората ...
Тишина, единствено лъчите лунни
се плъзгат между къщите почиващи,
надничат през прозорците им тъмни
от гледката през тях отпиващи.
Те виждат влюбените как събират сили ...
Страхът ни управлява - това е видно
страхът от глад, мизерия и смърт.
Затворихме се в къщи - клетки,
треперейки за всеки ден проклет!
Не е нахално, нито нагло ...
Любовта описва ли се с думи?
Възможно ли чувството това със думи да се назове?
Не знам за теб, но мисля,
че ще може любовта към теб
моето сърце да ти докаже. ...
В прегръдката на нощната тъма,
проблясна фотонче, нежна синя светлина.
Последвах тихо синия фотон
и ме отведе той до ключ-бутон.
Бутона внимателно надясно завъртях ...
На всеки от себе си давам парчета.
Деля ги по равно да няма сърдити.
Само душата ми още не взета,
тлее във мен и проклина ми дните.
Малко останах, едва се долавям. ...
Родим ли се, се ражда и смъртта
и много бавно всеки ден умираме.
По-важната по пътя е честта,
остават стъпки – ние ги избираме.
След нас мъглата – прах и птичи пух, ...