С опашката на лястовица бяла,
съня си пъстроцветен разкроих
и с лунна нишка в златно засияла,
красива бална рокля си уших.
И с макове, и бели маргарити, ...
Аз няма да крада от чуждо щастие!
Да чакам някой сам да се лиши,
от уж, живота си прекрасен.
И с мене бедност да дели.
Защото видиш ли съм много важен. ...
Когато пръснеш ми сърцето на инат
със сто куршума и хиляда миномета,
и тръгнеш бодро в сутрешния хлад
към първите отворени кафета,
ще постоя и ще погледам подир теб– ...
Събуди се любов, събуди се!
Тази пролет на теб съм нарекъл.
Влакът луд - по следите личи си,
че е пясък в часовник изтекъл.
Събуди се Любов! Нося пролет, ...
Пухкава вълна Марта преде,
мартенички за децата плете
Пижо и Пенда ги нарича,
в бяло и червено ги облича.
Нека мартеничките в нови премени са дар за малки и големи, ...
Тъжно е, винаги жертвата е той -
коронавирус, бедност, атентати.
От "елита" да му помогне няма кой,
живурка той с мизерните заплати.
Той като добитък е третиран. ...
Познах те по думите парливи....
Познах те и по буйните коси...
Не си се променила, мила!
Дори си по-красива от преди...
Запазила си младостта си многолика... ...
А Пролетта щурмува упорито,
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.
На Пролетта корона ѝ не трябва. ...
Аз съм Хари, мъж над "Петдесет".
Женен, скромен, неосъждан.
През деня съм отруден, през нощта - стихоплет.
Сутрин рано се събуждам,
хапвам малко, но не съм атлет. ...
Когато всичко бе студено, мрачно. Тогава ти се появи!
И като ангел пратен от небето, погледна ме с разцъфнали очи.
Последната искра отнета в небето ярко засия!
Душата ми заплака и протегна ръце към тръпнеща дъга.
До твоето сияние застанах - знамение на бликаща любов! ...
21 март - Световен ден на поезията
Поздравявам всички автори и любители на поезията с настъпването на пролетта!
ПОЕТУ
Не пресъздавай себе си, Поете
Кому е нужен твоят малък свят? ...
Залюлей ги в добрата си песен, Земя,
да не чуят горчивия плач на Бергамо.
Под зловещия блясък на месец – кама,
днес е време за плач, а за радост е рано.
Потопен в страх и ужас е древният Рим ...
Две крачета – любима прегръдка.
В шепите ми – гърдите ти свежи,
а от устните, глътка след глътка,
аз отпивам, отпивам копнежи...
Необятност чаршафено бяла, ...
Ужасно е нахална тази пролет.
Дошла е да разнежва посред зима.
Когато още ми е рано, гол -
да се събличам аз освен във рими.
И този дъжд, така измамен, ...