Poetry by contemporary authors
Ще чакам 🇧🇬
от изгреви до залези сезоните,
ще търся влюбени, които се обичат
или такива, дето още помнят се.
Ще пазя жар останала в огнището ...
Картина 🇧🇬
право в очите ти...
Малко нацупена, тъжна...
Чашата вино,
в художник превърнах... ...
Лудата шапкарка 🇧🇬
измислен свят и собствена планета.
От спрягането на глагола ям
човеците превръщат се в прасета.
Че този свят не струва пукнат грош ...
Разбълбукай тихата вода 🇧🇬
Разпечатай нежно станиола.
Фин бонбон съм, бързо се топя
и по теб потича алкохолът.
Разбълбукай тихата вода. ...
Kъм всички верни 🇧🇬
дори трънлива да е тя
в Господа е скрит успеха
знай вярата, че е борба,
и славният венец красив е ...
Нощ 3 🇧🇬
нощ своите криле ще разпери
и душа в нея ще заспива,
след като от болка ще трепери.
И ще чезнат слънчеви лъчи, ...
Призрачно 🇧🇬
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
О! Нима?! 🇧🇬
засенчил слънчевите двери
на древния ми неспокоен, тих живот.
Развълнувано беляза...
заслепи мрака... отсече и отряза... ...
След мен 🇧🇬
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...
Не сме създадени да сме сами 🇧🇬
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!
И все се влюбваме в неподходящи - ...
Танцуваща с вятъра 🇧🇬
косата ми се вее,
отпивам глътка вино,
дочувам славейче да пее.
Прекрасно вечерно ухание ...
Жадна нощ 🇧🇬
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
Не струва даже пукнат грош... 🇧🇬
твоята душа и тяло,
щом по злато и разкош
във теб е всичко побесняло!
Не влагаш ли в живота си любов, ...
Без заглавие 🇧🇬
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!
Бледи лица и последващи блудкави сенки... ...
И поглед тишината ми не вдига 🇧🇬
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...
Фауст 🇧🇬
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая. ...