Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Жилото на безприсъствието ти 🇧🇬

Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...

Marielli_De_Sing

Poetry » Other

951

Колко дълъг е пътят нататък 🇧🇬

Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър, ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

1.4K 1 4

Слаба 🇧🇬

Аз още чувам онзи вятър ...
Промъкващ се със стъпки леки
през процепи на страхове - покълнал,
в раните на дните опустели.
И плъзват стъпките в тъмницата ...

ЦвететоБ

Poetry

1K 8 19

Защото съм жива 🇧🇬

Като ранена сърна съм,
смут в душевният мир.
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа,
кой рани сърцето? ...

yankova41

Poetry

1.3K 1 2

Сам 🇧🇬

Разхождам се през нощта,
а с мен е само мойта самота.
Защо и времето сякаш е спряло.
Даже пътя изглежда безкраен и единствените ти приятели са светлините.
Градът спи, ...

emba98

Poetry

794

Отговор във въпроса 🇧🇬

какво е
да разцепваш нощта
на петнайсет-минутия
в парчета от пъзел
на замък ...

670301

Poetry

953 1

Раздяла. 🇧🇬

Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

999 3 2

Животът ми оттук-оттам 🇧🇬

77Покрити с цветни чергила,
със цветни черги и дъски.
Дори и днес ми става мило
за водените препирни!
В чували вързахме попара, ...

hristohekredel

Poetry » Odes and poems

878

Гладиатор 🇧🇬

Намръщен, той стискаше меча в ръка –
смел и презиращ тълпата,
а срещу него стоеше врагът,
нейде далеч – свободата.
Той го познаваше, беше му брат, ...

mislitel

Poetry » Odes and poems

1.1K 5 12

Самота 🇧🇬

Тя беше птица.
Отлетя.
Едно перце дори,
не ми остави.
Безкрайно дълго ме боля. ...

vale5

Poetry » Love

1.9K 12 27

Защо ли 🇧🇬

Народът иска да се махаш.
Народът пита, до кога
от простотията ще страда.
Ти, как това не го разбра?
Срам и страх – това е всичко, ...

valiordanov

Poetry

937 2 3

По изгрев 🇧🇬

Шепа ласки по мен разпилей…
Вселени се ширят в очите ни –
има място за всички мечти!
Ти не бързай… Моя дъх догонú…
И онази божествена благодат, ...

pavli

Poetry » Love

2.6K

Война 🇧🇬

Видя, усети и разбра,
вече водиш ти война..
Коя храна ще ѝ дадеш,
душата си да разбереш...
БС

BorkoSimeonov

Poetry

820

Изумрудено мастило 🇧🇬

Защо ли... все си мисля, че съм жертва?
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще ...

Izumrudkata

Poetry » Free verse

1.5K 4 6

Слънчоглед 🇧🇬

Пленен към слънцето поглежда,
разперва нежни си криле
и без дори да се оглежда,
забравя родното поле.
Светлината нежно го прегръща, ...

Мисълта_на_един_слънчоглед

Poetry » Landscape

1.8K

От записа 🇧🇬

Здравей Роска, ето ти го записът,
флашката въобще няма дефект,
братле, братле от него всичко ясно е,
само върху нас ще има ефект.
Брат, аре слагай я в компютъра, ...

ger52alt80

Poetry » Humorous

1.1K

И няколко дъски за бъдещ Ной... 🇧🇬

За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.
И не че някой вижда този кръст, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

1K 9 13

Мимолетно 🇧🇬

Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...

София-Либератус

Poetry » Philosophical

2.2K 1 8

Жената 🇧🇬

Хей, приятелю! Ти цениш ли жената?!
Хей, неразумнико! Ти почиташ ли я!?
Хей, еднооки! Ти разбираш ли я?!
Хей, слепецо! Ти усещаш ли жената?!
Тя е всичко на тоя свят, че и отвъд него! ...

Перото

Poetry » Love

1.2K 2 2

Грешницата на Господ 🇧🇬

Гасне пламъкът в ковани свещници
и дълги сенки тръгват по стените
Може би в кръвта ѝ дреме вещица
щом Ада вижда притаен в очите
на онзи, който бавно вярата си губи. ...

jenyivanova

Poetry

1K 7 12

За теб 🇧🇬

Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...

LuluSana

Poetry » Love

1.5K

Тя... 🇧🇬

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...

anabel7

Poetry » Philosophical

1.4K 12 20

Приветстван! 🇧🇬

За първи път отказах се. Не искам.
Не искам точно ти да ми се случиш.
Защото ако никак не е писано,
насила и уроци се не учат.
Какво като съм страстната ти обич, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

998 1

Как искам... 🇧🇬

Как искам да съм вятър необязден,
за да потапям под дъжда коси,
да гоня птиците и пъстро да струи
към тях една потайна солидарност.
Как искам да съм слънце прегоряло, ...

ДИС

Poetry

919 4 5

Последна молитва 🇧🇬

Слънцето угасва,
луната спира да
диша.
Сбогуват се небето
и земята, разделят ...

Никотиана

Poetry

1.6K 4 2

Обесени на времето 🇧🇬

Обесени на времето висим
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
но... има нещо странно, нещо гнило.
Уж наше е, защо ще ни душѝ, ...

Самодива

Poetry

1.5K 10 9

Реалност 🇧🇬

Времето сякаш отдавна е спряло,
поради някакъв странен, измислен закон.
В черно, превърна се всичкото бяло...
душата се скита, а сърце без подслон.
Тогава се чувстваш ужасно предаден... ...

ИлианаМаринкова

Poetry » Philosophical

903

Суверен на сърцето ми - сувенир в ръцете ти 🇧🇬

По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция ...

Marielli_De_Sing

Poetry » Other

920

Там 🇧🇬

Знам място,
където всичко е действително
Робърт Пен Уорън
Там е тихо.
Времето е застинало ...

Ranrozar

Poetry » Other

1.1K 8 16

Сънища на любовта 🇧🇬

Къде ли се намира любовта,
въпрос задавам си от дълго време.
Далече ли е нейната страна,
на гости може ли да ме приеме.
Или е някъде наоколо сега, ...

СВОБОДЕН

Poetry » Love

904 2

Бива с бодли 🇧🇬

Търсиш ново начало
при душа без крила.
Колко много си вярваш,
не изкачвам била,
нито стръмни чукари ...

svetlitschka

Poetry » Love

937 7 15

Животът ми оттук-оттам llI 🇧🇬

71/И нейните лица и вили,
отворили за власт уста,
доброто още не убили,
пропадаха във Пропаста!
А нейните добри юнаци, ...

hristohekredel

Poetry

848

Мостът на реката 🇧🇬

Кратък е животът ни човешки,
пълен е с болка и с проблеми.
И най-мъдрият прави грешки,
затуй от чужд опит поуки вземи!
Помни, грешките за успех са урок, ...

hcs

Poetry » Philosophical

1.8K 1 1

Градско утро 🇧🇬

През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...

Ramadan1995

Poetry » Landscape, Philosophical

1.2K 1 5

...безброй слънчогледи кълнят... 🇧🇬

Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе ...

Patrizzia

Poetry » Other

737 6 4

След залезните капки на отнетото 🇧🇬

По друмите на търсеното благо,
вървях сама в пустиня от мечти.
”Човешкото” със острите си шпаги
порязваше копнежите. А ти
отнемаше последната любов и ...

ЦвететоБ

Poetry

1K 7 13

Между покоя и хаоса... 🇧🇬

Между покоя и хаоса...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...

pavli

Poetry » Philosophical

2.1K 1 4

Кражба 🇧🇬

Не ме мисли, не ме търси -
ти, дето всичко ми окраде,
бързо изминават пролетните дни,
щом живея единствено през спомен прашен.
Улиците пусти влачат старите слова. ...

От_човек_за_човеци

Poetry » Civic

1.6K

Изневяра 🇧🇬

Не зная как да я започна… Песента…
Онази тъжната, която слуша се през сълзи…
Трепери в ръцете ми цигулката в нощта…
Със струните си… В тишина озъбени…
Ех… Да… Онази малка тъжна песен, ...

icohim

Poetry » Love

2.5K 3 6

Болка 🇧🇬

Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щ ...

VolliVoila

Poetry

1.4K

Poetry by contemporary authors

Жилото на безприсъствието ти 🇧🇬

Колко дълъг е пътят нататък 🇧🇬

Слаба 🇧🇬

Защото съм жива 🇧🇬

Сам 🇧🇬

Отговор във въпроса 🇧🇬

Раздяла. 🇧🇬

Животът ми оттук-оттам 🇧🇬

Гладиатор 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Защо ли 🇧🇬

По изгрев 🇧🇬

Война 🇧🇬

Изумрудено мастило 🇧🇬

Слънчоглед 🇧🇬

От записа 🇧🇬

И няколко дъски за бъдещ Ной... 🇧🇬

Мимолетно 🇧🇬

Жената 🇧🇬

Грешницата на Господ 🇧🇬

За теб 🇧🇬

Тя... 🇧🇬

Приветстван! 🇧🇬

Как искам... 🇧🇬

Последна молитва 🇧🇬

Обесени на времето 🇧🇬

Реалност 🇧🇬

Суверен на сърцето ми - сувенир в ръцете ти 🇧🇬

Там 🇧🇬

Сънища на любовта 🇧🇬

Бива с бодли 🇧🇬

Животът ми оттук-оттам llI 🇧🇬

Мостът на реката 🇧🇬

Градско утро 🇧🇬

...безброй слънчогледи кълнят... 🇧🇬

След залезните капки на отнетото 🇧🇬

Между покоя и хаоса... 🇧🇬

Кражба 🇧🇬

Изневяра 🇧🇬

Болка 🇧🇬

Queue