Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Жената с много имена 🇧🇬

Жената с много имена минава
като вихрушка през града
Извива тяло и глава поклаща,
след нея падат царства и сърца.
Тя може да е млада или зряла, ...

Lilia_Anna

Poetry » Other

1.9K 3 5

Къс/н/о 🇧🇬

Завоалирана е
тишината
между двата
полюса на
битността. ...

МарияДимитрова.67

Poetry

656 2 5

Къде си Сняг 🇧🇬

Къде си Сняг?
Остана ли поне за малко на върха
от теб – храна студена за поточета пенливи?
На този бряг за да докоснеш вечността,
от теб да пият корените жадни ...

angelmilev

Poetry » Civic, Other

1.5K 2 1

Пауново око 🇧🇬

Пауново око!
Когато близък си отиде,
се превръща във звезда.
Тъгата като рало ще премине,
оставяйки в душата ни бразда... ...

rygit

Poetry » Civic

1.2K 2

Тишина за написване на стих 🇧🇬

Мълчи сега, не дишай, не ме буди от сън.
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...

yotovava

Poetry » Other

2.1K 12 20

Сме 🇧🇬

колчем всички
от Адам и Ева сме - сме
братя и сестри

rhymefan

Poetry

455

Глутница 🇧🇬

Събират се вълци, вият от глад,
в преспите снежни правят си път.
В лютата зима, в ледений хлад
те идат, понесли на звяра зовът.
Очите им светят в тъмната нощ, ...

Eipril

Poetry » Other

581 3 3

Притча за змията 🇧🇬

"Вървял един добър човек и видял един горящ храст и змия, която се опитва да се измъкне от пламъците. Човекът си проврял ръката и хванал змията за да я спаси, но тя го ухапала. Пуснал я на земята да си ходи и продължил по пътя си и срещнал втори човек, който наблюдавал с недоумение това и той го поп ...

Grinam

Poetry » Philosophical, Other

1K

Трансформация 🇧🇬

Бях самотна звезда. И магьосница бях.
Нощем яздех зелени комети.
Но сред тъмното кралство върлуваше страх,
не откривах любов – да ми свети.
Късно срещнах те теб. Промени ми нощта. ...

Eleya

Poetry » Love

739 2 6

Казано накратко - 24 🇧🇬

* * *
заскрежен бор
в топли му нозе
спят шишарки
* * *

Жулли

Poetry » Eastern forms

1.5K 1 1

И същите сме, и не сме 🇧🇬

Дъждът притихва бавно зад прозореца
и капките приличат на сълзи.
Ветрец изтръска клоните на ореха,
далечен гръм просторът отрази.
Лицата си от любопитни скривахме ...

Роби

Poetry

1K 11 15

Да обичаш 🇧🇬

Когато да обичаш трябва да е вечно,
а годините отминават неизбежно,
не забравяй, че да те е страх е човечно,
а аз ще те обичам винаги нежно!
Ще идвам за малко и пак ще си отивам, ...

NadyaTodorova

Poetry » Love

940

Сърцето ми нашепва: Бъди ѝ верен 🇧🇬

Косите ти от житен клас са по-прекрасни!
Смехът ти се разлива медно във ефира!
А устните ти - хвърлят ме в необята!
Такава като теб се по веднъж намира!
От рая ли се появи в деня ми черен? ...

Миранда

Poetry » Love

1.1K 2 1

Твърде много 🇧🇬

човек от твърде
много се лишава - за
да съзидава

rhymefan

Poetry

349

Излишни 🇧🇬

Кой ви каза,че вече сме стари,
че излишни сме тук и сега!
Май ви пречим! А? Хайде шамáри!
Позабравихте някой неща.
Как ви бършехме мокрото дупе ...

Eipril

Poetry » Other

587 2

Когато ме разплакваш 🇧🇬

Вчера ти отново ме разплака
и със сълзите си навън излезнах.
След мен мъже извръщаха главата.
Сама, разплакана жена е като дар небесен.
Трима ме подминаха с почуда. ...

petka-spagetka

Poetry » Love

1.1K 1

- 🇧🇬

Как разбра, че те обичам?
Нищо не правя за теб!
Сърце ми трябва - разбирам те.
Жена като теб не би могла да е лед.
Различна си - жена с характер. ...

Миранда

Poetry » Other

1.1K 2

Обичам 🇧🇬

Ще си сложа червило
в очите искри,
усмихни ми се мило
времето с теб да вървим.
Ах, така е забавно, ...

eleonora6

Poetry » Love

759

Остани си такава 🇧🇬

Ти не си като другите - скучна и сива -
красив силует си на свенлива бреза.
Искрите на вино си - младо, пенливо,
от ярка комета в простора следа.
Слънчево зайче си, от изгрев през юли, ...

silverfox52

Poetry » Free verse

2.5K 6 5

Сбогом 🇧🇬

Вчера загубих Приятел...
Почина внезапно без време и час
Почина нелепо във късен час...
смърта го отне раздели го от нас.
А беше добър, Приятел, човек... ...

aap

Poetry

585 2 5

Отлив 🇧🇬

Простете ми,
ако ви бях до гушата.
Не съм виновна аз.
Луната е.
С всичките и ...

goredoly

Poetry

651 3 3

Следсмъртно 🇧🇬

Ще прекосиш вселенските пространства,
изпълнен с толкова вини.
Наострят мечовете падналите ангели,
от скверни истини ще те боли.
Ще те прониже тайната отхвърляна ...

Lilia_Anna

Poetry » Other

1K 1 7

Размисли 🇧🇬

Уморена съм,
след вятъра не тичам.
Не се познавам,
а не искам на другите да заприличам!
Годините са безразлични ...

Ve2666

Poetry

706 4 5

Душата на поета 🇧🇬

Душата на поета залостена е в клетка,
де разпръскват се неспирни чувства.
Душата на поета е прекрасна гледка -
океан, мъгла. Претъпкана и пуста.
Душата на поета е крайбрежната скала, ...

luciole

Poetry

662

Топъл е нейния зов 🇧🇬

Деца, не се мъчете да ме убедите,
че силна е към мен любовта ви!
Аз познавам чувствата ви, мечтите,
до най-малкото зрънце страстта ви.
Мога в душевния ви мир да се впиша, ...

NadeBo

Poetry

600

Мечтае си за тишина и скука Бог 🇧🇬

Часовникът на Бога май е спрял
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

768 12 18

Дъждове посоките отмиват 🇧🇬

Примигват свещите
и зле горят -
животът им
отчайващо е кратък...
Тъй къс, ...

Роби

Poetry » Other

825 10 8

Пъртина в полето 🇧🇬

Небето изсипа снежинки-
нарязани бели дантелки.
И сякаш натрупа годинки,
завързани с бели корделки.
Белеят на моето рамо ...

koli4a

Poetry » Landscape

698 1

Безразлична 🇧🇬

Не ме търси,когато си пиян,
ти няма да ме срещнеш в някой бар.
В тълпата от безлични мен ме няма...
Жена ти,както казват, е кошмар.
Не се ослушвай в тихото за мене, ...

Marssy

Poetry » Love

994 4 3

Мъжко хоро 🇧🇬

Водата замръзва, а сърцето играе,
във мъжко хоро на Водици,
душата ти, българска, с гордост пробужда,
забравени чувства усмихнати.
И реката завира, ...

dianjelly

Poetry » Civic

842 1

Легенда за Родопската песен 🇧🇬

„Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела…”
Било време трудно, полепнало с мъка...
Турски орди вилнели в родопски села̀.
Руша̀ли, плячковали всичко по пътя, ...

tanq_mezeva

Poetry » Odes and poems

1.8K 6 9

Укротяване на скерцото 🇧🇬

Бих станала навярно цигулар,
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

1K 9 13

Среща на Йордановден 🇧🇬

От вълнение за предстояща среща с Бога,
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ, ...

Jordan5kov

Poetry » Philosophical, Free verse

735

Снежната кралица 🇧🇬

Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.
И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах
върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз
рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка
плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше ...

DORA.1

Poetry

1.9K 1 3

Размисли 🇧🇬

Животът и Смъртта брат и сестра са.
Той - белият, тя - черната, уви.
Не можеш да се срещнеш с нея гратис,
но можеш да си свиркаш: : " Се ла ви..."
Харесват се , но честичко враждуват ...

laramaylin

Poetry

768 2

Какво е Живота? 🇧🇬

Мъдростта на детето
и връщане на душата
по стъпките на сърцето
с ум заключен във времето,
което следва светлината. ...

ИнаКалина

Poetry

640 3 6

Казано накратко - 23 🇧🇬

* * *
нова луна
под снега житни зрънца
сънуват остър сърп
* * *

Жулли

Poetry » Eastern forms

1.3K 1 2

Библейско чувство в пламък пак гори 🇧🇬

Да носиш, празнично, в душата своя –
имената и светостта на двама светци
е като с камбанен зов да бият
в теб хиляди божествени лъчи.
Да си роден и име да получиш, ...

LiaNik

Poetry

740 10 19

Най-важното е вътре да гори 🇧🇬

Не съм пораснал – явно има още,
щом пиша за бленуване, мечти.
Щом пак неутолимо в мойте нощи,
се рея с плам сред ярки светлини.
Все още има жар – там във очите, ...

dansyto

Poetry

857 1 8

Ден в трен 🇧🇬

Трен – от бързите момчета, ме прикани: „Ти! Ела!“,
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

857 2

Poetry by contemporary authors

Жената с много имена 🇧🇬

Къс/н/о 🇧🇬

Къде си Сняг 🇧🇬

Пауново око 🇧🇬

Тишина за написване на стих 🇧🇬

Сме 🇧🇬

Глутница 🇧🇬

Притча за змията 🇧🇬

Трансформация 🇧🇬

Казано накратко - 24 🇧🇬

И същите сме, и не сме 🇧🇬

Да обичаш 🇧🇬

Сърцето ми нашепва: Бъди ѝ верен 🇧🇬

Твърде много 🇧🇬

Излишни 🇧🇬

Когато ме разплакваш 🇧🇬

*-* 🇧🇬

Обичам 🇧🇬

Остани си такава 🇧🇬

Сбогом 🇧🇬

Отлив 🇧🇬

Следсмъртно 🇧🇬

Размисли 🇧🇬

Душата на поета 🇧🇬

Топъл е нейния зов 🇧🇬

Мечтае си за тишина и скука Бог 🇧🇬

Дъждове посоките отмиват 🇧🇬

Пъртина в полето 🇧🇬

Безразлична 🇧🇬

Мъжко хоро 🇧🇬

Легенда за Родопската песен 🇧🇬

Укротяване на скерцото 🇧🇬

Среща на Йордановден 🇧🇬

Снежната кралица 🇧🇬

Размисли 🇧🇬

Какво е Живота? 🇧🇬

Казано накратко - 23 🇧🇬

Библейско чувство в пламък пак гори 🇧🇬

Най-важното е вътре да гори 🇧🇬

Ден в трен 🇧🇬

Queue

- 🇧🇬