На всички ни се случва този миг -
шегичка или хитринка да сторим...
А няма вдъхновител по-велик
от дявола, защо да спорим?...
Удобно в нас се настанява той ...
Всичко е толкова объркващо,
непростителност ме мъчи всеки ден,
огорчението, толкоз е побъркващо,
защо така се случи с мен?
Аз толкоз много се стараех, ...
ДЪЩЕРЯ ТИ
Заставам над гроба ти – обезкрилена птица.
Ковчегът над ямата дълбока надвиснал лежи.
В паметта ми се люшкат опънатите жици,
гарвани грачат, този звук в душата ми ехти. ...
На моята осемгодишна внучка, чиито споделени впечатления, мисли, емоции облякох в стих.
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям. ...
О, виж съдбата си. Сега я виж!
На кой друг ще отдадеш тази радост?
Минава светлината. Не затваряй очи!
Не се лишавай от тази драгост.
О, тя съдбата е в слънчевите лъчи ...
Орехчето малко вече е голямо.
Стига до небето. Да го видиш само...
Там до него близо, старата ни круша
ниско клони свежда и се гуши, гуши.
Той прострял е клони с царствена корона. ...
Само външно добри сме, а дали е така
в действителност, колко сме прями?
Често пъти играем задкулисна игра
и невидимо злото остава!
Зад премислени ходове лъсва лъжа, ...
Човекъ е социален по природа,
но няма по-съмнителна порода.
Мисли всеки, че ще го прекара,
себе си до лудост може да докара.
Той, човекът казва - всичко знае, ...
Отдавна искам да престана да говоря,
а още по- преди се отегчих да слушам.
Привидно земен - непозната роля,
.... накъртва някак, идва ми до гуша.
Но нощем, нощем, нощем... всяка вечер, ...
Понякога си мисля за раздялата...
Тъгата ме обзема до полу̀да.
И болките по вехтото ми тяло,
напомнят, че с живота се сбогувам...
Защото ще се свърши този свят, ...
Разлютиха се всичките ми рани,
животът ги отвори – няма срам.
Останах насред блянове заклани,
не се боях, не знаех що е свян.
Надмогнах се, защото, не с омраза ...
Тъжна и ранима е душата на поета,
той рисува с красотата на своята тъга
и любовта му насила заради изкуството отнета. Поетът е удавник, търсещ неподадена ръка.
Той плаче със стихове за всяка страдаща душа
и като капещите сълзи , ...
И обещавам - няма да те дам,
когато влезе, даже не попита.
Потропа с дума-две и влезе сам
и всички там набързо ги изрита.
И цялото пространство го зае, ...
Кой почука на тази Светая Светих?
В този дом на печал кой донесъл е цвете?
Недоплакани сълзи в очите изтрих...
И кандило запалих - за да ни свети.
Добър вечер, Любов - ...