В тази нощ, изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак, при границата край браздата,
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е. ...
Влюбих се в мъж със сини очи.
Той беше поет, а аз ученичка.
С красиви слова успя да плени
душата ми детска, наивна и чиста.
Влюбих се силно. До болка. До смърт. ...
Вечерта плисна смълчани лъчи,
попили тайните на уморения ден.
Заключи ги в тръпнещи тишини,
към душите и сърцата устремени.
Лунният прах сребро сипе в съня. ...
Понеже цял живот така живях,
самотница, ( разбирай саможива),
не ме разбраха и не ги разбрах,
все беше допирателната крива.
И много казах, (повечето скрих) ...
Изминах всички пътища към Рим,
но Рим да видя не успях обаче.
Научих, че когато се мълчи,
най-силно се копнее да заплачеш.
Тъгувам често, дойде ли април ...
Без дъно е душата ми. Наливай!
Любов, и болка - в две кристални чаши.
А капката последна - не прелива...
Наливай! Аз от болки не се плаша.
Виж - плаша се от липсата. Онази... ...
За поезия днес повече не говори,
че чаках те година да пропишеш
и заживяхме си в мир - без крамоли,
макар че вече в рими дишаш...
А Музите ти ги разкарах до една, ...
Човекът е като дървото...
Ден след ден, година след година
от своя корен сокове живителни отпива.
С времето клони силни добива
и красива корона в небето извива. ...
Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост ...
В денят на истината всички идват,
понесли на ръцете си цветя.
Дъждът вали. Не мога да ви видя!
А може би съм само поводът сега...
Къде намерихте градини?! ...
5. Животът след тебе
Животът ми след тебе така се преобърна,
че де когото срещна, готов съм да прегърна!
Обичан съм, обичам, с душа съм просветена,
в хармония с природа и с цялата вселена! ...
Бял кон, птичка, оторен прозорец –
вярвахме в тях, когата бяхме деца.
Знаци на радост, късмет и очакване,
Знаци поличба, знаци мечта.
По цял ден с късмета ...
От прямотата си нерядко страдам.
И казват, че съм режеща и зла.
Препъната, окаляна съм падала,
но се изправям...Тръгвам. И вървя...
А пътят е в коприва и бодили... ...
искам вечно да гледам това лице
да му шепна във вечерния здрач
миглите да пърхат над чипото носле
звезден прах рисува със сенки върху нас
обичам те, да казвам посред нощ ...
На люляците цветовете вехнеха,
отлитаха душите им в безкрайното.
И въпреки че безвъзвратно чезнеха,
във спомените дишаше омайното.
Но цветното от тях не си отиваше, ...
Злобата завладява човешката душа,
подтикната от омразата и ревността.
Разяжда хората от вътре тя така,
че стават лоши, няма я вече доброта.
Злобата е като капчица катран, ...
От графика съм малко закъснял
и чакам днес пред твойта гара.
Семафорът, съвсем почервенял,
„затворено” без уговорки дава...
Настойчиво подавам ти сигнал... ...
Беше утро. Ден първи на нашата свята любов.
И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах.
Твоят профил изящен с дъха на тамян, в порив нов,
стана символ на булчинско бяло и златна надежда.
Вятър южен погали тревите с невидими пръсти... ...
Час... минута... миг от вечността...
Стон... въздишка... паднала сълза...
Жест и поглед... малък феномен...
Звук, момент – гръм сред слънчев ден.
Чувства, прах, забързан малък град, ...
Обичам те, а след това те пропъждам.
Минавам покрай теб като непозната.
Погледът ти не винаги издържам,
пронизва ме като погледа на съдбата.
Обичам те като лятото горещо, ...