Cover my body with a sheets made of silk
Imagine me walking amongst the daffodils
Under a silver moon light
Lie there and watch
Hear the wolf's howling ...
Очите ми – замръзнали кристали,
не се изпълват с твойта светлина.
Отворени – тъй дълго са стояли,
че станали са ледени зърна.
И сякаш нямат цвят, и в тях е пусто, ...
Изхвърлих завинаги от себе си събраната тъга,
болката и нея също, няма ги сега.
Злобата изтръгна, той отне ми я от мен.
Промених се, станах човек по-почтен.
Проплъзва се все още във мен чувство на страх ...
Гнети ме, когато светът свойте звуци отприщва,
кална, премятаща каменни думи, бучаща река,
завряла от черни - изтръгната злост - коренища;
а го няма спокойният, плътен, пречистващ твой глас.
Гнети ме, отвсякъде чифти очи в мен се впиват, ...
Насочихме оръжия нагоре
към плачещото облачно небе –
чадърите един след друг отворихме,
снегът дано в отбрана да се спре.
Главите си наведохме защитно. ...
Снежинките наоколо прехвърчат,
свободни, леки, нежни и красиви.
По вятъра се носят, безтегловни...
а аз се чудя накъде отиват.
Дали преследват някаква мечта? ...
Зима се белее, виелица се вее. Снежно бяла
кожа, върху нея устни топли да положа....
твоите вопли да отложа. Гледаш към
звездите, възпираш ти сълзите.
Студеното сърце не ще усети, че хванати сме ...
Нощта като монета издрънча
на дъното на празната ми чаша.
Отдавна спи предпразнично града
под купола на грейнала украса.
А в мене гаснат всички светлини ...
Много са чувствителните хора,
само малка скоба да отворим,
докачливите не влизат в сбора,
но пък се натрапват във разбора.
Тъй защото всички докачливи ...
Лежим ний двамата в тъмнината.
И мислим много, ала мълчим.
Усещаме и двамата онази тежест във душата,
затворили сме си очите, ала не спим.
И всеки пренаписва свойте мисли... ...
Нищо, че е на прага на сигурна смърт,
Иска ми се вечно да е жива,
Да живее, не да тлее,
Да видят всички нейната природа красива.
Не мога аз дори да си представя, ...
Попива в мене мъничка тъга,
тя сбира в себе си следи и разстояния,
аз продължавам смела да вървя,
сподиряна от северни сияния.
Раста и избуявам всеки миг, ...
Откак се помня, все съм кавалер –
така съм писан в Божия тефтер.
Помагам и на болни, и на слаби,
на млади булки и на стари баби.
Но станах вече немощен и слаб, ...
Мелодията щом леко зашуми,
питам се пак в мен блян ли кипи?
По-отровна от билката на Ромео,
разяжда безскрупулно жилите ти,
но си готов да я слушаш отново, ...
Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...
Нощта е почерняла от лъжи,
че някъде звездите се събличат.
Отчаяно във тъмното кръжи
едно самотно зъзнещо : " Обичам!"
А лунният безмълвен светофар ...
България, от векове на този свят.
Натрупала тъга, натрупала и мъдрост.
Преживяла и войни и всякакъв обрат,
да просъществува проявила дързост.
От Господ райски кът определен ...