Надбягвам се със времето, но безуспешно.
Не зная някой да го е надбягал.
Наясно съм, че може да изглеждам смешно,
но битки като тази се налагат.
Защото все по-често във врата ми диша ...
Тракийска кръв във вените ми звънко блика,
потомка съм на древен, смел, безсмъртен род,
закърмена съм с огъня на Тракия велика,
сърцето ми дори и в пъкъла намира брод.
Непобедима съм като тракийска светла вяра, ...
О, моля ви, спестете ми спасението.
Отдавна в църкви влизам с нежелание.
Изсъскайте си под сурдинка мнението.
Оплюйте ме без жал – за изтезание .
Кръстете се след мен! И провидението, ...
Понякога светът ще ти се вижда тесен,
не ще намираш място от тревога.
Понякога ще ти се струва пътят лесен,
понякога ще води той към самотна бърлога.
Трудно ще поемаш дъх, ...
Надникваш през очите ми дали ще се усмихна,
изчакваш най-покорно. Всявам смут.
Не е премислено, а е природна дарба –
да глътвам думите, да ги отсявам и редя наум.
Огледай се наоколо, не само в мене. ...
Ще ме дочакаш. Бистри езера
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.
Ще ме дочакаш. Преспите от грях ...
Няма я вече хладната есен.
Клоните празни белота обгърна.
Пее самотно снежната песен,
че нашето "вчера" не можем да върнем.
Няма днес птици нахални, ...
На Благовец е благо да се пие,
на Благовец е блага любовта.
На тоя ден по-благи сме и ние
и някак благ изглежда ни света.
Почистваме дворòве и градини, ...
Свободна воля, казват ни е дадена,
но сянката си, как ли да надскочим,
дребнавият ни свят за клюки гладен е,
компасът счупен, накъде ли сочи.
И изборите някак предрешени са, ...
Уж минаха години, а все така те търся.
в хора, улици и градове. Смениха се колко зими и лета.
Не съм очаквала нещо от тебе, но стопляше винаги моята душа.
Винаги прям, винаги остър
на хората беше трън във кракът. ...
Ще скъсам на тревогите каиша!
Запращам ги в някой ъгъл чер
и въздух в дробовете си ще вдишам
аз няма да живея в страхове!
Под прашните мостове на живота ...
Започвам да забравям.
Забравям какво е било и в настоящето се лутам като светулка в тъма.
Забравям какво е било и улици пресичам сама, пътища преплитам,
а дните сливам в едно.
Очи отварям и ръце протягам, без да виждам и докосвам - ...