Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...
Ти знаеш, нямаш право да си слаб,
че слабост на страхливите се пада.
С потайни думи-сълзи месиш хляб.
Раздаваш го, на тебе ти присяда.
А нощем жънеш нива от звезди. ...
... И ако днес се плисне изведнъж,
подобно дъжд от облак се излее,
сълза солена в погледа на мъж,
неистово щом мисли си за Нея...
В къдриците ѝ сушав водопад, ...
Какво решила си отново за мене, ти, моя съдба?
Защо все по трънливи пътеки ме водиш?
Защо поне веднъж не ми подаде с мир своята ръка?
Защо поне веднъж любим, който да ме обича
и да ме брани от всички, и от всичко не ми предложи? ...
Прецъфтява любовта в сърцата
ако честичко не я поливаме.
И мълчи безрадостно креватът
щом на него само си почиваме.
Как искам да открадна късче нежност, ...
Когато звездите в нощта заблестят,
с луната когато започнат да греят,
тогава сърцата най-силно туптят,
душите тогава най-живи живеят.
Защото нощта е вълшебница - фея, ...
Няма нищо сега и светът е заспал във омая,
на перона самотен посреща ни кучешки студ.
Откъде ще пристигне животът железен? От Рая,
облицован с милувка и тиха тъга на юмрук?
А съдбата лети и на влака лицето се смее, ...
Нощното небе звезди брой!
Брой неволно в тъмно светлината...
Навярно мисли че така със нас
ще сподели,мъката в душата.
Апокалипсис,народна ,мъдрост ,стара... ...
Недей ме спирай, аз ще съм звезда,
една такава малка и далечна.
И въпреки това ще озаря,
две тръпнещи сърца на първа среща.
Понякога зад облаци ще спя, ...
Обичах те и бях в твоите нозе неведнъж.
Боготворях твоята усмивка и погледа ти.
Намирах в теб силата и опората на мъж,
изпратен ми свише от небесните висини.
Бях под твоята власт и ти се прекланях. ...
Утро сънено и сгушена съм в теб.
Мъркам като котка, не говоря.
Всичко е прекрасно и ми е наред.
Благодаря и тихичко се моля
и в ума си със Любов редя – ...
Родих се трудно през една февруарска нощ. Мъките бяха големи. Казват тежко раждане било, продължило цяло денонощие. Не исках да се раждам,да напускам дома, противих се, знаех, че ме чака тежка съдба, а и ми беше дадена оковата, наречена доброта. С нея лягам, с нея ставам, с нея чистя карма. Вечната ...
Звездочело носи лудостта си , поете,
оправдай с твойта лудост света,
който всичко решава чрез вишегласие,
черна в бялото стадо овца.
Дългоухото стадо, разблудно и рунтаво, ...
КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...
Хванати двамата с теб за ръце -
рисувана често в главата картина,
и неспирно туптящо в гърдите сърце
стопляше сякаш студената зима.
Тлее без тебе смразена душата, ...