В памет на Г. Стойков
Пътувахме с влака. Селца, житни ниви,
купето е пещ, и тук мараня.
Прежуря без милост. Като детска играчка
проблясва за миг самолет без следа. ...
Искам спокойна и доволна да затворя очи.
Точно когато последният лист пада грациозно
на кичури, да съм раздала от своето дърво
всички плодове родени през Юли.
Да се усмихнат моите очи пред кошницата на децата. ...
Морско момиче, далече си от морето сега,
липства ли ти неговата необятна красота?
Шумът на вълните, разбивайки се на брега,
усещането на бриза, на лятото дъха.
Ето те, мое морско момиче, тук и сега, ...
Когато миналото избледня,
а бъдещето беше безнадеждно,
дойдох в съня ти – не като жена,
а като бяла светлина и нежност.
Събуди се различен, възроден, ...
Коя у теб е тайната стихия?
Недей ме принуждавай да я търся!
По нещо всеки в себе си ще скрие,
опитвайки се все да се отърси!
Кажи какво душата ти раздира, ...
Преди за ласка да ме избереш
и в сутрешен въпрос да ме превърнеш,
преди в сърцето да закапе скреж
и зимата към моя праг да свърне,
преди да падна в оня нежен плен ...
Такъв ли съм, какъвто се съзирам
в пречупеното зеркало отсреща?
И като гледам – Кой Кого презира –
дали Аз Него, Той ли Мене с погледа горещи?
А като се замисля – Що се случи? ...
Със теб приличаме си много,
дошли на този свят незнайно откъде,
обичани, захвърляни от бога,
щастливци и несретници от векове.
Родителите ми те бяха ерудити ...
Отколе химерна - до болка позната.
Раздирана вътре - отвън осъзната.
Пристъпва на пръсти - понякога бяга.
В душата ликува - в сърцето ни стяга.
Вода ни докарва от девет дерета ...
Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...
Вятърът с косите ми лудува
и вóди облаците за разтуха ...
Виж, нямам скелети във гардероба,
чеиз от нафталинови вини
и вятър свири в дупката във джоба,
сонатата на бъдещите дни.
На прима виста стиховете пиша ...
Без теб е трудно, непоносимо,
сърцето ми с твоето е неделимо.
Не под кожата, в душата си ми влязъл,
да бъда само твоя си ме белязал.
Без теб е пусто, студено и сиво, ...
Скоро ще ми поникнат крилете отново, нищо, че сега са оголени рани. Сама ги отрязах, редом до тебе да крача, и от тогава, като от вино пияна, все търся ръката ти в здрача. А нея вечно я няма. И безразсъдно посоките бъркам, поела отново по пътя сама. Но скоро ще ми поникнат крилете..
Дано само си спо ...
Любовта не стои като камък, на едно място, а, също като хляба, трябва да се прави; да се прави непрекъснато, да се прави наново.
Урсула ле Гуин "Грънчарското колело на рая"
I.Напред
Покрита с пласт от черен лак,
нощта поиска за трофей луната. ...
Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега. ...
Една истинска история…
Бе променлива и коварна пролет –
след слънце жарко – нов полярен мраз:
и хора, и дървета, птици в полет
оказаха се в ледената власт. ...
Обичам те, щом нежно ми прошепнеш –
„Обичам те“ в ранна утрин през юли!
Обичам те, когато ме погледнеш,
обгърнала ме в сладострастни думи!
Обичам те, когато ме прегърнеш, ...
Виновна съм, че те обичах до полуда.
Раздавах се, отрекох се от всичко друго.
Дарих ти моето сърце, а ти си ме лъгал.
Дълбока рана си посявал в моята душа.
Виновна съм за кръговете тъмни под очите. ...
Завръщам се с най-топлите си чувства,
всред залеза във приказния, неподправен, детски свят.
Сърцето ми забива лудо а душата жадно вдишва,
дъха на млечно-лилав, люляв ароматен цвят.
И пак ръце протягам към лъчите златни ...