Играем си със огъня защото,
пожарникар ни води за ухото.
Той трябва да ни води май за друго,
но ако се случи, ще е чудо.
Къде у нас такова друго нещо? ...
Не спирай
Върви по пътя си,не спирай а мечтай сега,
не стой на кръстопътя, продължи така!
Върви, върви и не обръщай своята глава,
остави миналото, запази сам спомена! ...
На мойта малка внучка ѝ се случи случка.
Даже не разбрала, както си играла,
спънала се в камък,камък ама малък -
малък като залак.
Паднала горката и си счупила ръката. ...
Сякаш облаци бродят в река,
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода ...
Оглеждам се. Наоколо – небе.
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...
Когато сутрините се събуждат
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая ...
А ти не знаеш колко те обичам.
Защото никога не е достатъчно.
То всеки път е толкова различно.
Най-хубаво, че всъщност - непонятно е...
Обичам те, защото си ми нужна ...
Попита ме "Кога ще напишеш нещо и за мен".
"Когато ми разбиеш сърцето" - отговорих.
Безброй стихове родиха се след онзи ден.
Писма безкрайни писах, без да има кой да ги отвори.
Толкова имах да ти кажа, но го казах твърде късно, ...
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите
и ето дъжд заваля, ще прикрие сълзите...
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите, ...
Любов с вкус на кафе
Не обичам да е сладникава любовта,
както бучите захар в кафето.
Всички онези лигави умалителни имена
са толкова далеч от гласа на сърцето... ...
О, пролетно чистене,
Три дена младите булки
как къщата чистят. Големите стаи
трепетно повтарят на прахосмукачка рева.
Чистене страшно! Дванайсти път ...
той е моят принц
но аз не съм неговата принцеса
той е нощта, аз съм денят.
срещаме се някъде тайно по средата.
и там в изгрева знам, че всичко е възможно. ...
Не можах да изпразнувам всичко без теб,
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка..., ...
Той идваше със свойта сила мощна ,
със нищо неможещ да се спре,
страх вселяваше във всички ,
и рушеше със свойте ветрове .
Ветрове бясни като зверове, ...
Родих се както всеки в подножието на планина
и питах мама как се тя нарича,
а тя ми рече: „Житейска съдбина“
- Оу, а какво е това дет в високото наднича ?
- Това е сине върхът „Долина“, ...
Задъхвам се от ярост. С две ръце се моля
дано не срещна скоро този долен тип!
Защото, казвам ви в очи - ще го заколя!...
И Господ Бог не може после ми прости!...
Отвътре чак до лудост ме докарва!...Ето - ...
Посрещам те на пътната врата,
усмихваш се красива, пременена!
Познах те, ти си есента,
не стой на прага, влез, че е студено!
Направих билков чай, ела, седни, ...
Огън ли разпалиш, месец ли изгрее,
или нощ се съмне, утро ли пропее,
пламъче надежда топло ме погали.
Устните си свеждам вече ожадняли .
Като извор чисти - бисерчета бели - ...
посветено...
Небето тегли те, не иска да те пусне.
Животът ти е само шепа пясък.
Все още търси земното си място,
като молитвата в напуканите устни. ...