Far away there's land exist in sorrow
ruled out of helpless, broken dreams
There is no hope, no love and no tomorrow,
no light can reach the land i call my home,
and memories so lost, so narrow ...
Земята е дервиш, въртящ се от мечти
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.
Коват крилете ни със думи от бодли. ...
КЪДЕ СМЕ НИЕ
Скрих сълзите си в дъжда студен,
но той ги изсипа солени на земята.
Дадох болките си на вятър озлобен,
но той ги забоде на хората в душата. ...
Допърха със крилцата на пчелица и ме превзе
ухаещ, ябълково сочен, аромат.
Свеж, прасковен нектар разля се в цветове,
на розово-златисти глътки, жаждата във мен да утолят.
За миг опиянена от вкуса им очи отварям във други свят. ...
В зелена, сенокосна люлка сгушено,
едно щурче сърце от песни крие,
замира в полет времето заслушано,
небето сълзи в облаците трие.
Свири щурче, че слушат те косачите, ...
Тази история е и нова, и стара.
Всеки еднакво живота си кара.
По течението плува, разбираемо действа –
училище, работа, другари, семейство…
„Матрица“, ще кажеш. Моите почитания, ...
И схлупено, небето като връшник
трепери то над земно ширине.
А вятърът припява, като скитник
до сутринта на ранно матине.
Разпръсва ядно рижавите лѝсти ...
Тя бе лунно красива в съня ти, нали,
с тази перленобяла роба от обич?
Чакаше! Дълго те чакаше в нощите сини,
сякаш целият свят бе събран във очите ти.
Тя бе слънчево цвете оцеляло в нощта ти – ...
Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.
Дърветата огъват голи клони, ...
На тръгване от този свят ще взема
със себе си добрата си душа
и няма да се противя, в една поема
живота ще опиша до смъртта.
На тръгване от днес в ред ще сложа ...
След толкова много години на чакане,
търпение и пролети в дългите нощи
солени сълзи – от отронената въздишка
на времето – бяла птица днес се роди!
И полетя навред и нашир по земята ...
От спомен за ромон и хора велики,
неписани рими издигнаха флаг.
Дали са останали скрити зад мрак,
под удара сляп на камшика?
Присвиха очите на кожата в плач. ...
В празна стая, облечено в бяло,
свири момиче на старо пиано,
звук в мажор, с абстрактни мечти,
с парещи чувства под лунни лъчи,
нота след нота в живен рефрен ...
Лъжата ли е антипод на честност,
душата ли е негатив на тяло?
Родени да се лутаме в погрешност –
отвътре сякаш нещо е разяло!?
И зее дупка, мощно издълбана, ...
На работния ден туй е краят.
Малко грим и към спирката тичаш.
За секунди изпускаш трамвая...
Е, на нищо това не прилича!...
А от супера малко по-късно ...