Poetry by contemporary authors
Сълзите на Орфей 🇧🇬
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.
Какво забрави вътре, клет Орфей? ...
* * * 🇧🇬
Не може да клонирате Апостола във някой бъдещ „безпогрешен“ вожд,
защото е неизмерим титан и носи в себе си неповторима мощ,
несравнима с никое съществувание и всеки опит е обречен на провал.
Кой би сравнил прекрасен слънчев ден с безлунна, непрогледна нощ?! ...
*** *** *** 🇧🇬
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.
Капка солена вода превърната в камък, ...
Дъжд 🇧🇬
Небето плаче, а градът все още спи.
Събуждам се сама и приветствам дъжда,
с чаша кафе в ръка.
Нетърпелива съм да изслушам ...
Спи,спи 🇧🇬
в унес ме люлее твоето име.
Ти - сънен спомен, мечта, тайна,
едно момче на двадесет години.
Защо не си тръгваш от мене? ...
Еротично 🇧🇬
Няма друг като него
с толкоз жар да обича.
Види ли ме, веднага
почва да ме съблича. ...
Посветено на КК 🇧🇬
невинна и чиста, като девствен олтар.
Натежала от болка, от удари мерзки,
от хорската злоба и от лошия зар.
И сърцето ранено аз обико́лих. ...
Мой роден дом 🇧🇬
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга... ...
В мечтите обхождам 🇧🇬
и пак съм кормчия на моя си сал,
остана зад мене във здрача тъмата
и пътя, по който до тук съм вървял!
Душата ми светла, от теб неразбрана, ...
* * * 🇧🇬
Наостри си клюна, изпили ноктите
семеиство ще имаш, дори и адски да боли.
Месото раздрано, ще се прибира в среднощите
...след работа в ъгъла да спи.
Брегове на Самотата 🇧🇬
градът сивее някъде си там...
По улиците се разхожда Самотата
с всевластността на Господар голям.
Мъждукат през прозорците ви крушките ...
С малко думи 🇧🇬
кой ли вятър ме отнесе,
тези мислени тайфуни,
дето в мислите привнесе?
Кой изказва с малко думи ...
Щастие 🇧🇬
С кафето в ръката
Започвам нов куплет
Свързан с мойта мизерия
И моя гнет ...
Бедствие 🇧🇬
изригна ли веднъж, нанасям щети
и тук, и там.
Казват, че приличам на земетресение,
на едно голямо наводнение, а сърцето ти ...
Подай ми парченце олово 🇧🇬
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...
Писмо до душата ми ! 🇧🇬
отново мисля за теб...
Сякаш някаква магия
ме е обладала...
Не мога да определя чувството. ...
Лято 🇧🇬
Да се потопим в морето синьо.
после да преминем над полето,
да се гмурнем в житните вълни.
Искам да те имам, лято. ...
Когато някой ден... 🇧🇬
и дрехите издам и свойто тяло,
и тръгна по последния си път
към своето забравено начало,
ще бъда вечно млад, красив, левент... ...
Скитница 🇧🇬
от вятъра коса, по улиците
вървеше жена, чието име не знам,
но бих я нарекла Скитница.
Чифт обувки, заемаха едната ѝ ръка, ...
Разлюбена 🇧🇬
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
Задушница 🇧🇬
Набрах от твоите череши, дядо.
И на баба от божура ѝ любим.
На гроба ви свещичка ще запаля
и заедно за миг ще помълчим. ...
Писмо до нея 🇧🇬
над моя ефирен сумрáк.
Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
из моите сънища пак.
С ледени устни ми галиш косите. ...