Мълчим, а тишината ни говори...
И виждам се в очите ти прозрачни.
Сега сме много повече от хора
Разбирам те. Недей да ми подсказваш.
Споделям ти секунда след секунда. ...
Отново пътувам към странни места,
където сърцето ми с обич туптя,
но всичко е друго - морето, небето,
сърцето не бие - спряло е клето!
Всичко е красиво и романтично, ...
Виното е силно тъй както любовта,
щом обичаш и вкусът е силен,
страстта към него сравнима с тази към жена,
но няма го красивото което е било.
Роза аз дарих ѝ, на маса пих с нея, ...
И така, додет' небето се синее,
не плачете, хора, там се рее моят дух.
Веч свободен, непотъпкан от съмнения,
сега съм цяла и сега живее ми се тук.
И пак се сещайте за мен, когато завали, ...
Не ме болеше. Всъщност бях във тръпки
от хиляди подкожни пеперуди.
Нахъсена, раздирах и изкърпвах
довчерашните грешки и заблуди.
Мълчах си. Предпочитах се невидима - ...
Твоя да съм, мен да виждаш само,
мен да чакаш и насън, любими,
с мен да бродиш, с мене да тъгуваш,
моите устни само да сънуваш...
Моите очи да те събуждат, ...
Все същото събуждане — очите ни,
побрали всички маслени вселени,
словата ни, граничещи с приличието,
и твоите ръце около мене...
Все същото усещане, че имам ...
Ще си налея чаша старо вино.
Аз - сама над твоите писма...
Заедно с напитката изстинала,
ще пия пожълтелите слова.
Беше тя, любов без предразсъдъци, ...
Ех, ако можех да говоря пак с водата
тя толкова неща би ми разказала,
би ми разкрила нови истини –
би споделила песента на висината
и би ми подарила цвят от синевата. ...
Стравот само понекогаш е мој домаќин
кога не сакам да бидам јас
кога не можам да смислам лага за двојка
кога немам врати и прозорци
за да излегувам и влегувам во овој живот ...
Не се сърди, че говоря с Агата
Ще се разбия с вълни от пяна в мъглата
Преплувай с мене до фара
ще чакам да огрее на пирати платната
Ще напия моряците в кръчмата, ...
Преди да ме откриеш се прекръсти!
Откри ме между хилядите други,
с затворени очи и само с пръсти
с допир по душевните ми фуги...
Сърцето занемяло ли усети, ...
Не всеки ден завършва с облаци на залез –
акорд на арфа във вълшебници ръце!
Които с палец, среден, показалец
Редят мелодиите късащи сърце...
Не всяка вечер на приятелите думите ...
Едностранна любов
Тази наша голяма любов, почти невъзможна!
За някои – неестествена, смешна, късна и сложна,
събрала в един кръстопът, съдбите ни днешни,
в очите на другите- ненавременна, жалка и грешна, ...
Неочакван удар с думи-рикошет, проби безмълвно тишината.
Снежинката направи пирует и се стопи в мъглата...
Безмълвен в ъгъла стоя и мисля, с мисли сякаш вятър,
разпилява ги тихо в нощта, в приказен безмълвен театър.
Не очаквах тези думи не, но ги приемам сякаш някак, ...
Не завързвай очите ми с кърпа от прошки –
напоена и тежка, люти като огън!
Аз не моля, не прося видения нощем,
за да трият с ръкав трезви грешки.
А мога! ...
Посрещнах Невена пред зала зелена,
когато денят си отиваше бавно.
Изчаках да дойде, погледнах я хладно.
Небето намигна – тежат ми проблеми.
Очите ѝ сини блестят до луната, ...
Всяка утрин, всеки ден и всяка вечер
те обичам, и обичам, и обичам!
И те искам, и те търся, и те чакам –
да те сбъдна, да те има, да те вдишвам.
Ти си мисъл, ти си чувство, ти си трепет, ...