И тази нощ ти няма да си същия.
Лицето ти ще пари от целувката.
Ще те болят очите от съмнение –
дали пък знае вече тя за чуждата.
Ще късаш от безсилие завивката ...
Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,
с представа, че обядва у Лукул!
нехае той, че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!
Че утре ще завият зли фъртуни, ...
Изпи ме - просто чаша за разтуха,
изтрих те - стар досаден щрих.
Очакваше ме път - в девета глуха,
в отвъд десетата земя се скрих.
Не сторих помен, поменът е памет ...
Очите ми ти няма да забравиш,
ще си ги спомняш всеки ден.
Ръцете ми изписали за теб тетрадки,
ще ти липсват всяка нощ!
Ще говориш със приятелки и близки, ...
Ти го избрав најубавото годишно време
ти ја подарив најубавата градина
те засадив, ти расцуте
големото враќање на старата љубов
беше празник за душата ...
Бягам от теб – подреждам себе си.
Бягам от себе си – търся те.
Скривам се под завивките – покрива ме съня.
Не позволявам – ритам, мисля, спомням, страдам.
Унасям се и будя – къде съм. ...
Един към друг вървяхме с тебе опипом
с товара на преглътнати горчилки...
Налучкваха сърцата ни посоката
на делника в ръждивата мътилка...
Когато се докоснаха ръцете ни ...
На върха глава съм склонила смирено,
на колене съм застанала, но не е за дълго.
Не съм се предала, нито съм победена,
не бързай да ликуваш, недей се подлъгва.
Това не е краят, а малка почивка. ...
Не ме отлагай повече! Недей!
Веднъж в живота мога да се се случа.
Един път с щастие съдбата грее,
когато силно толкова обичам.
Не те изплаках в мъка със сълзите. ...
Сърцето ми спи, то само си реши
да се скрие дълбоко, едва да тупти.
Ранено от хора, видяло злини
във мен под ребрата на топличко спи.
Сърцето ми спи, уморено мълчи. ...
Как ли... да нарисувам самота... в цветовете на Дъгата...
Странно е... поне така звучи... но... ще опитам...
Да започна с червено... като огнено сърце... ранено...
присвило се в пурпурно антре...
там незнайно защо... врати за него много... ...
Напсува ме съседа тази сутрин,
защото пред гаража му бях спрял.
Попитах го: със въшки ли я купи,
пред вратите лепкавата кал?
Защо ми спусна гумите му викам? ...
Човек е по рождение орисан
заченат в обич, обич да роди.
Във всяка обич е заложен смисъл –
да продължи човешкия ни вид.
Обичайте се, ако ще сърцето ...
Нямам време. Душата ми бърза.
Бърза тя да живее до хора –
честни хора, с които да свързва
мъдрост, обич, достойнство и воля.
И с любов да докосва сърцата, ...
Цял живот плета от фина прежда.
Бримчици от грижи, обич и сълзи
И шарка гледам малко да подреждам
че освен да топли трябва и да ме и краси.
Моята жилетка започнала е мама. ...