На училище
На училище изпратих моите деца,
днес първият е учебен ден, незаменим.
Хора, стихове и песни, голяма веселба,
един ден в живота незабравим. ...
Басня от Генка Богданова
Влюби се Петелът в Кукувица –
пъстра, гласовита хубавица.
Та, влюбеният, скромен, стар ерген,
след месец само, нежен и смутен, ...
За него ли пееш, кажи ми, щурче,
в разгара на моята есен?
Защо ли така този глас ме влече,
попивайки толкова лесно?
Но пътят към него – измамно е къс, ...
Защо ми обеща, че ще са южни всички полюси,
че плюшеното мéче две морета ще преплува,
че ще се учи на въже да скача вече волята
и че големите неща се крият в малко чудо?
А то било известно на всички бавни залези, ...
Разбира си не съм и аз безгрешен.
Човекът е създаден да греши!
А кажеш ли противното – си смешен
и истината искаш да рушиш.
Зачеваме със акта си греховен, ...
Ситни стъпчици сред каменисти отливки,
назад остана и последният клек,
пред очите ми неземните рилски извивки,
усещам се малък, незначителен и лек. ...
Бяхме близко и толкоз далече
в тоя дъжд неочакван, пороен...
Ти - с мъжа, елегантно облечен,
аз – отсреща, за теб недостоен...
Той галантно отвори вратата - ...
Като цвят на минзухарче вятърът ме вее.
Но аз не съм глухарче!
Аз дишам, страдам и пея!
Какво да направя? Не мога да се смея!
Но песните ми никой не чува! ...
Очите ми за тебе се изгледаха
във дни и нощи, дето те очаквам
след всяко, преживяно "вчера"
сълзи все още имам да изплаквам.
Отново "вчера" ти не ми се сбъдна, ...
Отново към теб се обръщам в стиха си,
но вече напуснал дома на поетите.
Бавно прекрачи, денят се усмихна,
и заедно с него усмихват се стихове.
Нищо обаче аз не променям. ...
Съдби човешки –
тъпи грешки...
Сълзи на похот и към проход,
Когато слънцето угасва или съдбата пак проблясва...
Не знак, какво е туй, що чувствам... ...
Еден ден ќе се сретнеме
со доза на сомнеж и неверување
и ќе го премолчиме нашето предавство.
Ќе го видиш моето уморно лице
од некој претходен живот ...
В сърцето ми докрайно ще прелееш…
Прибрана е във мене любовта,
скътана във дълбокото не мига,
спокойна съм във тази тишина,
душата ми просторите намира. ...
Дървото на старата наша любов,
изглежда, е пак оцеляло.
След седмия зимен сън - леден, суров,
ще има и пролет, и лято...
И млади листенца, напъпили в клоните. ...
Благодаря, че ме научи да съм сам,
да гледам как на мен да ми е хубаво!
Благодаря, че предпочете да си там,
където вече знаеш, че не си е струвало!
Благодаря ти, че не отговори ...
Няма те. Не спирам да те търся...
... Щом затворя очи, си пред мен
и виждам, как задъхано бързам,
да живея с теб, новия ден..
Усещам, в очите ти давя се ...