Капанът
Та Мъркачев, котаракът, бе решил да хване Мишо.
Ще го дебне, ще го чака, и ще се приготви скришом.
Нов капан Мъркачев купи със излъскана пружина.
Буца сирене разчупи, резна и парче сланина. ...
1.11.2017
Подслушано...
Веднъж пътувах в автобуса модел "хармоника", що друса,
унесена от глъчката, като на дядо от каручката...
От работа се връщах със уморени сетива, ...
Как отминаха толкова години -
като прозорци на експресен влак?!
Аз през теб или ти през мен премина
тъй незримо, свят несвят?
Дали някакво значение има? ...
"Събуждам се от този сън, ветрецът - мой другар го няма..."
Владислав Недялков
(посветено на Влади)
Реших се в миг след вятъра да тръгна
(премина той експресно покрай мен). ...
Ще заспя и няма да сънувам,
всеки сън като огън ме изгаря.
Затворя ли очи нататък се понасям,
натам със теб всред зелената гора.
Ще заспя и няма да сънувам, ...
Един саксофон изплака в мрака.
Молеше за светлина.
И аз му светнах, за да видя
един студент на перваза разплакан.
Той извличаше от сакса стон след стон... ...
Ти ми бягаш, но аз ще те стигна.
С теб наравно и аз ще вървя.
Ще поискам с око да намигна
вместо - впрочем - в душа да кървя.
Ще те хвана аз страстно с ръката ...
В един сапунен мехур е затворена вярата ми
и лети към небето, преди да се спука
и да се разбие на едри мастилени капки.
И да потече през улука.
В тези диви треви е поникнал животът ми - ...
Ще дойдеш ли? Заклещена на края
на някакво видение неясно,
с копнежи в тъмнината си витая,
ранена от един очакван блясък.
Защото беше другата пресечка, ...
Будители святи! Денят е за Вас.
Небето е синьо, а слънцето меко.
Поробени братя издигнаха глас.
Вековната ярост излъчи лицето.
Ноември е хладен, самотен и сух. ...
Една старица дрипава и бледа,
събрала в себе си несгоди и печал,
протягаше ръка и в студ и в жега
и чакаше зрънца от хорската ни жал.
Край нея гълъби долитаха, ...
Живея с мрак в душата дълго време
надеждата ми за обич напълно се разби
помислих си, че може пък и мене да огрее
любов една във тази закъсняла възраст
Живея с болка във душата много време ...
Изкривените лица ... , и ограбени сърца!
Разпиляната сълза ... на хиляди зърна!
Пресъхнала уста в задушаваща зора!
Крещи за помощта на отминалата я съдба!
. . . ...
Отивам си. Отивам си полека
и без дори за миг да предположиш.
Изчезвам като призрачна пътека,
в една гора, която си пребродил.
Отдръпвам се. Изгубвам се по малко ...