Днес не мога дори без сълзѝ да заплача,
но се гмурвам във сините ласки на здрача
и се мъча: Насън да закърпя небето
със дъждовни игли или с два-три куплета,
да посея любов само в няколко срички, ...
Когато се стопи снегът засипал тясната пътека
към пещерата във която скрита
заспала зимен сън сънува моята душа,
като комета – със сърце от лед
от дълго скитане между звездите ...
Изплашена, такава бях обичана...
И Лъгана... Как лъгаха ме само...
Безкрайно много бях обричана –
Да се надявам за силно рамо...
Така умираха си те, мечтите ми... ...
Всички цветя са красиви...
Но не всички носят аромата пенлив.
Така е... И с хората зная!?
Някой от всички изглеждат добри...
Но всъщност са пълни с отрова. ...
Галиш котката със същите пръсти,
с които рисуваш осморки по гърба ми.
Мъркаме двете. Привидно лениви.
Следва сън или бдение. Ти си целта.
Спусъкът е под миглите на едното око. ...
Пред твоят бюст, Апостоле, прости,
държавниците бяха подредени.
Народа ли? Той беше отстрани.
Ти казваше, че ни обръща времето.
Химн за траур на рождена дата, ...
Обич до болка изгаря сърцето.
Любов и страст в огън се превръщат.
В сиянието на зората се запечатва твоят лик.
магията бушува в мисълта и тялото/
Трепти както въздуха от слънцето. ...
Аз съм майка и ще си имам бебе!
Място под небето, за него, специално, требе!
Животните у нас, аз бързам да изхвърля,
болести пренасят, те, и стаята му се измърля!
Уличните кучета, няма аз да храня, ...
Автор: Генка Богданова
Не искам СИВИЯ ЦВЯТ в моя живот!
Нито сиви мъгли, ни сиви одежди,
нито хора – скучни и груби, и зли,
нито безлични сиви дни без надежди. ...
Светлото ме плаши, всичко в мен е тъмнина.
Светлото ме плаши – там са твоите очи,
душата ми е в тъмнина.
Угасна пламъкът във мрака,
за мен настъпи тъмнина. ...
През клепките прозира светлина.
Денят е тук. Решил да ме събуди,
отключва с птича песен тишина,
напъпила в тревичките учудени.
С по-дългия си рог като с черпак ...
Сънят бе хладен и жесток –
стени, таван и трескава постеля.
Навън – пейзаж от хора и бетон,
отвътре – болка и безверие.
Събудих се. Над мене бе зора ...
На сън видях се в друг един живот - изправен,
въстанал гневно срещу всички богове –
аз, простосмъртният - на себе си оставен,
поискал бъдещето сам да си кове!
„Е, как?!” – изсмяха се ехидно боговете. ...
Роден си във време на мрак и на страх.
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.
Дарен си с магия, която лети. ...
A pernicious petrifying choir of perished souls
from the depths of Hell the lonely wanderer calls.
With words long dead and whispers of the unspoken,
truth is laid to rest and the deceivers are forever awoken.
With the cunning Luciferian tyranny of the rational mind ...