Poetry by contemporary authors
Аз ли бях? 🇧🇬
Поглеждам напред и виждам сипкав мрак.
За светлината да се уловя, се моля.... знак,
но трудно виждам оназ пътека, погазена от яд.
Замислям се и пулсът ми замира. Учудено снове ...
Не/равноделна молитва 🇧🇬
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...
Затова 🇧🇬
а ние се срещнахме.
Защо онемя
и тръгваш по спешност?
Големи слънца ...
Кръговрати 🇧🇬
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя ...
Да те видя 🇧🇬
Славей-птица песен пее,
а сърце ми как милее
Ясно слънце да се дигне,
росна китка да поникне, ...
Не виждам човек щом те гледам 🇧🇬
но виждам безжизнен, блед труп...
разяждан от хиляди чувства...
разяждан от сутрин до здрач...
Просякиня 🇧🇬
с пари, с имоти е богат!
Смята се за вип-персона,
но няма ни сестра, ни брат!
Там, на въображаем трон ...
Защо не сме хора 🇧🇬
защо не сме добри,
защо ден след ден
вършим само злини?
Защо не сме любезни, ...
Писател 🇧🇬
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна ...
Под...ножие 🇧🇬
в подножието на непрестъпния
ти връх е фактора, който те ранява
и преизпълва със самота.
Месото ми да режеш живо, ...
Внезапно 🇧🇬
Две сенки над мен се извиха.
И болка закуца... Без дом и без път...
Безкрайната нощ легна тиха
над мислите черни – зъл гарванов грак. ...
Трудния ми път... 🇧🇬
на мама
Към детството ми водят две следи
и две очи, които ме обичат,
запазила съм всичко от преди, ...
От 🇧🇬
че го ГОСПОД БОГ от кал
(и жал?) направи
човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал ...
Посока 🇧🇬
мъчно ще ме вдъхнови да пиша,
затова обичам всякой път
сред природата да дишам.
Да дишам значи да живея - ...