Влязох в църква на пръсти с надежда и страх,
тишината обгърна ме с плаща си.
С изкупителна свещ до олтара се спрях.
но помага ли тя при нещастие?!
С цвят на восък жена се стопяваше там, ...
Памир със снежен връх
пробожда като с меч небето,
животни диви вият, търсят стръв,
под него във безкрая се е ширнало полето.
Ханска шатра, войните сурови, ...
Съседите пак спорят със апломб:
дървата скачат, чушките от Македония,
кой влиза и излиза питат с остър тон,
като агенти днешни са от петата колона.
Въртят на пръста си ...
Не изисквам, аз съм просто момиче,
не разбираш ли – давам ти всичко,
да ми бъдеш... мечтата, душата, сълзата
и неволята нейде в горите далеч,
да ми бъдеш... ...
Различните са Божиите грешки
и като Него носят своя кръст.
Горчиви залци и обиди тежки,
преглъщат без желание за мъст.
Различните, те нямат ореоли, ...
Животът ме гледа със строго око.
Всевиждащ Циклоп*, кове ми съдбата
Босоного е моето бъдно добро,
вериги му стягат краката.
Дрънчáт моите мисли нечути ...
Ще достигна последната тайна врата,
ще се скрия зад прага й вечен,
ще провеся над бездната морни крака,
на бога докрая обречен!
Ръцете ще впия, за да я открехна ...
В капки дъжд ... разтваряш душата ми
с всеки спомен, смутил тишината ти.
Сякаш миг от влюбено лято
се разлива по твоите длани.
Сякаш пулсът на лунните залези ...
Нарисувана икона върху крилото на пеперуда.
Стъклена книга-аквариум с плаващи рибо-букви.
Вдишана розова мъгла на вълшебна гора.
Хор от диви животни с диригент маймуна.
Отпивам от живата вода за да избистря погледа си, ...
Ти тръгваш си от мене славно,
макар изгарящи в обща жар!
И казваш ми, че няма връщане обратно
- към бъдещето ясно гледаш с плам!
И самота те чака, кълни в тревога, ...
След чаша шампанско светът е щастлив!
Кръвта се събужда опияняващо млада.
Надвили от хората всякакъв свян,
очите ти черни са огън на клада.
Парят бедрата ти с огъня див! ...
Когато Душата ни боли...
и прелива от очите...
... като бисерни искри...
Вземи я в шепи... своята Душа...
... погали я.... погали... после с Дъх я ти стопли... ...