Видях го аз в една вечер дъждовна.
С черен шлифер и червен чадър.
Той беше тих, а осанката му злобна.
Но май не беше лош, беше си добър.
И влезе той с тиха стъпка, чадъра захвърли настрана. ...
Завиждам ти за силата, с която
загърби всичко, дето сме били.
Завиждам и за безчувсвеността ти
към всички мои изплакани сълзи.
Завиждам ти за сляпата надежда, ...
Минута в минута те чувствам,
във всяка секунда от деня,
в часовете на нощта, един по един
в очите на слънцето и луната.
Победена от любовта. Спечелила ...
Ще си взема топъл хляб и чиста вода,
и любовта, в която се чувствам щастлива.
Която ме кара да благодаря, че съм жива.
Когато се чувствам сама, смазана, наранена.
Ще си взема стиховете на певеца и пилигрима ...
Не страдам, така ти се струва...
Сълзи ли? Не! Това е от дъжда.
Стига, де!... Не се преструвам.
Мисля, че сега ще се яви и дъга.
Да, сигурна съм, че не плача!... ...
И се шегуваме. С любовта. И не вярваме ужким.
Колко обичаме и колко дълбоки са чувствата.
И се усмихваме. Знаещи. Какво изпитваме всъщност.
Доближим ли се много, се разтреперваме вътрешно.
И си казваме. Всичко. Освен няколко думи. ...
Не ме питай сега дали съм мислил за теб.
Ако мисълта ми можеше да стане конец,
щеше да омотае цялото земно кълбо.
Менелаос Лундемис ( "Черешите ще цъфнат и тази година")
Омотах Земята със пламък, ...
Раздялата бе кратка като сън.
Когато влакът тръгна всичко свърши.
Тогава в мене нещо се прекърши!
А беше пролет хубава навън!
Не казахме си сбогом. Може би ...
Снощи, в три без петнайсет. Чук-чук!...
"Стига си блъскал, аз не съм глуха!
Сбъркал си, не е хотелът ти тук!
Жалък нещастник! Как се разбухал!
Сложих нарочно резето - да знам ...
От толкова много говорене за мен
не можеш да се изразиш ти самия.
И от толкова много критикуване на
другите - храниш се със отсъствието си.
Заглушаваш така звука на гласи си. ...
Аз бях Червена шапчица, ти - бе вълкът,
отказал ме от правилния път...
Аз скитах по пътеките трънливи,
незнаеща въобще къде отивам.
Ти чакаше на края на гората, ...