Poetry by contemporary authors
Ще те науча как да обичаш 🇧🇬
видях, как омраза владееш със страст,
ще те науча, как без да се вричаш,
ще ти вярвам без думи на глас.
Само мълчи и не бързай, ...
Сега съм отрова! 🇧🇬
дълго време
на трапезата.
С лакомията си
бързо ...
Не вярвай в мен 🇧🇬
Аз съм сладка измама.
Днес обичам безумно,
утре вече ме няма.
Думи, ласки, въздишки... ...
Докосване 🇧🇬
Сърцето ми трепти от нежност
душата ми е ранена сърна.
Пламък изгаря гърдите ми.
И оная любов, която диво ме владее. ...
Но можеш ли отгатна? 🇧🇬
за дълго и не мога да избягам.
Сърцето пада някъде в петите
и ехото на сянката го стяга.
Но птицата, поробила умората, ...
Откровения 🇧🇬
Не зная мислите си как да събера-
подплашени са,
като диво стадо...
Къде ще спрат за миг, ...
Звезди в очите ти 🇧🇬
звезден дъжд от Персеиди.
Сиянието в техните недра,
е облак от прехвърчащи флуиди.
Кафяви, топли, сякаш на кошута, ...
Генералска рокада 🇧🇬
Ако един пожарникар
започне много да се фръцка,
разпалва тутакси пожар
и почва леко да изпръцква. ...
Цветът на живота...( Равносметка ) 🇧🇬
* - рожденден ми потропа на вратите, нова година, нов живот и нов урок, нова мечта...и една равносметка...
Цветът на живота е този с
многоцветни, отнесени вихри,
който ни обгръща ...
Лени 🇧🇬
непознати до днеска! -
И божурът дори
е с модерна прическа.
И до късно не спят ...
Овчица бездушна 🇧🇬
да пиша стихчета леки и плоски.
Искате да пиша за любовта
и думите нека да бъдат по-прости.
Да бръкнете в душата ми искате лесно ...
Само ти, любов моя 🇧🇬
че небето е красиво, аз ще ти кажа,
че е нищо в сравнение с яркостта
блясъка и дълбочината на очите ти...
Ако ми кажеш, че дъждът е чистият мир, ...
В планината 🇧🇬
Небето е чисто и синьо...
Препуска Небесният кон.
Опива мe, като със вино.
Аз драпам по стръмния склон!... ...
Обичам, обичам 🇧🇬
Тази късна любов, все едно откъде долетяла,
насъбрала сълзите ми в облак и на прага ми спряла.
По стъклото внезапно почука. Усмихна ме даже
и разсипа забравени чувства, вместо дъжд, на паважа. ...
Момичето 🇧🇬
толкова нежно, сбрано, красиво.
Защо тъй жално си провесило глава надолу.
Защо тъй наивно вярваш на мъжките думи.
Нима мъж ти трябва на тебе. ...
На България 🇧🇬
и песента на ранобудните пчели.
Обичам твоя лястовичи полет
преди дъждецът тих да завали.
Обичам на морето ти прибоя, ...
Най знае... 🇧🇬
най задълго под чужди
робства, най знае
що е то страдание
и що - състрадание...
Амурено време 🇧🇬
Без молба и без укор се държим за ръце
и доверено гледаме очи във очи.
Амурено време, душата ми пляска!
Деца, не изпускайте своето време ...
Предадохме Всевишния 🇧🇬
ядосахме Всевишния в безкрая.
Щом погубихме човешките души,
едни души от детската ни памет.
Сега си носим вътрешно смъртта, ...
Градът 🇧🇬
силуети от отровен прах,
и не ще се изненадам, ако някак
вървиш незрима между тях.
Улиците – в мрачни краски – ...
Събиране на сладост от солта 🇧🇬
и си пробиват път
през вдигнати глави
и сведени в безсилие прегради
събират сили ...
Чуй вика ми и ме накарай да избухна... 🇧🇬
тези твои стихотворения,
целуни ми сърцето,
с този топъл, свеж дъжд...
Отвори ме в прегръдките ти, ...