Започвам продължение на първата си книга: ОТ АВГУСТ ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ДО НАШИ ДНИ-автобиотрафичин роман в стихове.
Втора част
Издадох първата си книга,
в която пиша все за мен.
С живота взех да си намигам, ...
Недей да палиш свещите, любими!
От уличната лампа ще ни свети
и в полумрака ще сме тъмносини
и тръпнещи до белите пердета!
Ела ме докосни с ръце горещи ...
Щастие е когато в две очи започва и свършва света,
да се взираш тях до безкрай,запленен от душата любима
щастие е когато една усмивка те стопля и в най-тежката зима
и сутрин е твоето слънце,нощем звездите,луната
щастие в един лик,който вечно ще търси душата ...
Как искам с радост да се будя
в прегръдките на твоите мечти.
Да чувам шепота ти буден
щастливо и копнежно на мълви.
И да не свършва никога нощта ни, ...
Прегърнала завинаги твоята красота,
оставам очарована, възторжена
от очите ти дълбоко заслепена
безкрайно влюбена в усмивката ти...
И от кожата ти, с откровение галеща ме, ...
Като слепци почуквахме с тояжките,
издраскани по друмите на времето.
Там някъде, напред, бе настоящето,
а с него и любовите - големите...
Когато се отчаяхме от скитане, ...
Тичаш любов...
Тичаш, все едно че бягаш и си непостоянна,
но не е така, няма нещо по - пребъдно от тебе...
И го правиш, само за да не те види никой,
само за да те почувства всеки, миг след миг, любов... ...
Не вярвах, че може да се случи
на обикновен човек като мен.
Една звезда, на рамото да кацне
и да превърне нощите във ден.
И слънцето, да хвърля имащо ...
Всяка нощ ще се превръщам във луна
и ще се оглеждам в езерата
на очите ти... с любов... до сутринта,
чак до пукването на зората.
Всяка нощ ще бъда твоята луна ...
Слушалката изгаряше дланта ми
и думите достигаха до мене
звучащи като племенни тамтами -
категорични, тежки и студени.
И небосводът ниско взе да слиза ...
Какви ли крачки, скокове не правих
в преследване на крайната си цел.
След себе си, какво ли не оставях -
усмивки и сълзи, любов, разстрел...
Убивах лошото, доброто поощрявах, ...
Мечтаехме за ръст, престиж, влияние,
за положение, за уважение, за състояние.
През разстоянието на изминалите дни
преценяме какви сме и какви не сме били.
И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира. ...
Паднал ангел съм, оставил небето
зад себе си, превърнал сърцето си
в прах и напълно изгубил се.
Роден съм от майка фурия,
а баща ми е огънят бурен, ...
Защо засвети нощем сред звездите,
сега не спирам с болката да плача.
Аз вече съм почерненият от смъртта ти скитник
и все боли към спомена да крача.
Тъй все вали небето ми в очите, ...
Минаха години, а нищо не става
Знайте - няма друга такава държава!
Където и да погледнеш, разлика няма!
Всичките сме в най-дълбоката яма.
Гледаш самотен и тъжен младеж, ...
Бесове във душата ми стръвно нахлуват
и вилнеят, раздират я, разпарчатосват.
Във кръвта ми отровно, ехидно бушуват
и сърцето ми с белези злобно дамгосват.
И е черно, злокобно и плашещо в мислите, ...
Търся място без обхват на сърцето,
където мислите неусетно заспиват.
Място, което не прилича на бездната,
когато всеки любим си отива.
Да не усещам как боли тишината, ...
Познавал съм те в спомени далечни,
когато още били сме деца.
Но ето: по законите човечни
събрахме нявга нашите сърца.
Аз сам те търсех в нощната тъмница. ...
За мене с нищо лошо не си спомняй,
на гроба ми не идвай вечерта,
сълзи недей пролива, скъпа моя,
недей поставя стръкчета цветя.
Не можеш да изгубиш това, което нямаш.... ...
Ето на толкова си да ме загубиш...
" Никой не знае какво има, докато не го загуби"
Нямаш време и желание да ме погледнеш,
не искам да ме разбереш, само да ме чуеш...
не искаш да почувстваш твоята болка дори, ...