Студено е и тишината мръзне
зад моето дантелено перде.
Дъждът навън в снежинки се превръща.
Познато. В мен събужда се дете.
И припознавам в малката си стая, ...
Без теб – и времето минава бавно.
Без теб – и пътят е самотно прав.
Без теб – усмивките не заслужавам.
Без теб – не съм напълно здрав.
Без теб – да дишам трудно мога. ...
Разсипах тези думи непохватно...
Търкулнаха се в твоята душа
и нещо промениха. Безвъзвратно!
Оставиха завинаги следа...
А толкова старателно ги пазех, ...
Класика - като в картина 5
на Полък - смесица
от разноцветни пръски - жълти,
червени, ръждиви, тук-там криволици,
без четка, захвърлени върху платното - ...
Човешка безкрайност, излъчване в бяло,
и бръчици в топла усмивка,
вълшебна потайност, в мечта покривало,
до теб съм голяма щастливка.
Лицето обичам, душата ти също, ...
Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти ...
Очакване на Коледа – конфети,
истерии по МОЛ-ове, елхи,
еленчета от лампички, заети
да теглят НЕГО – “Хо-хо-хо” с шейни…
Количките пазарски се препълват - ...
Изкусителен и сладък, сетивата ми възбужда.
Щом го видя, полудявам от желание и нужда
да го вкуся, да усетя как в устата ми топи се...
Всичко в мене засиява и замирам...(Опомни се!)
Как да бъда въздържател?! Боже! Господи! Не мога. ...
"Навсякъде, "мъжки момичета" само.
Принудени, мъжката дейност да вършат.
Не търсят за опора мъжкото рамо,
заети на "мъжете", сълзите да бършат.”
Ник Желев ...
Изповедта на Банджо
Чуй, стопанке, в прераждане, в карма не вярваща ти –
аз във облик човешки живеех на друга планета,
имах дом и семейство, илюзии, делник, мечти
и домашни любимци – за радост на мен и детето. ...
Попитах аз звездите кого да нараня,
дали сърцето твое или пък моята душа,
раздавах се безумно през целия живот,
сега във мен е пусто, ти вече си ми роб.
В очите ти съзирам уплаха и тъга, ...
Да вървим натам, където сме тръгнали!
Кога ще стигнем? На мен е все едно.
Не с болка в тоз живот сме се впрегнали,
няма да се стоплим и с чашата вино.
Да вървим с мечтите, когато бяхме малки, ...
Когато човек върви, често се спира, замисля се,
над това защо му се случва едно или
друго нещо, защо хората се появяват в живота
и мимолетно изчезват. Когато човек върви, се
пита, дали тези хора са истински, или са една ...
И времето е май нетърпеливо,
а топлината - в шепа я сбери,
Цъфтеше есента и младата коприва
листа протягаше, да заблести,
Цъфти и зеленее, пламък жив! ...
Руска рулетка
Въпросът хамлетовски взе да ни терзае.
Един закърмен с битието ни въпрос.
Започна с нас рулетка да играе,
а се оказа отговорът твърде прост: ...