Минават дните, болката затихва.
Аз бавно се сбогувам с теб, любима.
Все още продължаваш да ми липсваш,
но вече не е чак непоносимо.
Без теб ще се науча да живея. ...
Поканих те да пием по кафе,
а ти отпиваш щипките ми милост.
Изпиваш мен и моето сърце,
от топла глътка в обич да ме видиш.
И мигом ще се галиш от кръвта, ...
Маса, специална запазих за двама,
за мен и за моя жадуван Покой.
Соло страхувам се да не остана,
в последния миг да не бие отбой!?
Имаме много неща да си кажем, ...
Веднъж като
погледнах във очите твои -
и видях там цялата тревога на света ни грешен,
намразих аз в миг реалността,
пренесох се във свят на мисли и на размишления. ...
Запомни!
Запомни деня на нашата среща...
Запомни нощта на познанието ни...
Запомни мига на първата ни целувка,
запомни и за всяка прегръдка, мечтай...! ...
Гласът ти пак прокрадва се, вятърът го носи в мислите ми. Очите ти, колко много ми напомнят те на променливите ветрове - в един момент те гледат ме с любов, в друг безлични са, или пък бушува буря в тях. Прегръдките ти липсват ми отново. А горещите ти устни?
И остана само вятъра. Той замества те, ко ...
Малките хора
Малките хора трупат в себе си особена умора.
Понеже с външен вид не респектират,
в некомфортни ситуации лавират.
Както всички знаем - човеците днес ...
Колосах яката на детския спомен.
Сресах си всички неясноти.
В джобовете сложих бели, не бонбони.
По прашните улици на живота подгоних
дребни, но святи мечти. ...
Ей го вятъра, цял ден вече препуска,
в колесница впрегнал два вихрени коня.
Трополи, беснее и клоните чупи,
листата обрулва и после ги гони...
Лицето закрил е във конските гриви, ...
На слънчевия ми човек
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване... ...
Няма да те обичам... като другите.
Ще пропадам с нощта в машинация алена
наречена изгрев и
дошла да ме отвлече в нещастието ми.
Моето. Не твоето, но нейното, не неговото. ...
/на Георги Измирлиев - революционер,участник в Априлското въстание /
„Сладко е да се умре за свободата на отечеството” Георги Измирлиев / 1851 – 1876/
От снимката… едно почти дете,
на „цели” двадесет и пет години,
ме гледа, а в очите му небе ...
Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,
приласкана мелодия там във нощта,
тя е блян нереален просто до вчера,
част е от утринна мека роса.
Тя е началото нежно подето, ...
"Много "се напрягаме" в парламента
и ето кое не е фалшимента -
десет дни ваканция за нас,
докато учителите от първи до 12 клас
четири дни ще си почиват, ...
Здрасти, бабе. Как си, добре ли си? Браво, радвам се. И аз съм добре. Как е дядо, липсвате.... знаете. Надявам се да сте добре. Как е печката бабе, гори ли? Топли ли ви вас там. Защото нас тук не. Няма те, вечно да готвиш на нея. Да ухае на теб и на прясно кафе. Малката стаичка вече е празна. Вече н ...
Уважаеми родители…
Знаеш ли, че нямаме често това което искаме,
че пълно щастие всъщност няма в любовта,
защото най-доброто винаги ни искат близките,
ние ги слушаме безрезервно, а те често грешат…. ...