Не ми отиват шумните раздели -
аз тръгвам тихо като кажеш "Сбогом."
Преглъщам премълчаното от тебе.
Опитвам да те прочета... Не мога.
Не ми отиват грозните скандали - ...
Копнеж
За теб копнея сякаш съм пиян,
любовта си търся как да ти предам,
да усетиш нежността ми като пъстър цвят,
да изгубиш реалността си в моя малък свят. ...
Сблъсках се със твоите очи и се заклевам, че не исках,
но откакто те погледнах само ти в моите мисли се въртиш....
Не беше нужно нищо ти да казваш, аз по теб направо полудях....
и от тогава всеки ден те мисля и всяка вечер плаче моята душа....
Беше толкова невинна и красива, че аз по теб ума си изве ...
Тя се казва Мария. Почти Магдалена.
Със живота говори на "ти".
Не пълзи дори повалена,
на мъжете отдавна прости.
Има син. Който няма да стане Месия. ...
Това е тя – дяволски ангел с кафяви очи,
с голямо сърце и ярки мечти,
всеки художник би искал да я рисува,
но платното за нея скъпо ще струва.
Невинна изглежда, в синьо облечена, ...
Остатъци тайно се подготвят да станат излишни в най-скоро време
и с карти на масата среднощен крадец изписва числото седем.
Загадъчна фигура почти инцидентно отвлича вечерната рокля,
а гримирани погледи надничат с глас и ровичкат с изтънчена ловкост.
Ръкави навити нагоре и мокри не пречат на скритот ...
На петте момчета от училищната рок-група
„Фотони” при ТЕТ ”М. В. Ломоносов” – Горна Оряховица
1973 – 1975 г.
Тихо заспива градчето в неони
вече четир'сет лета. ...
Навън угасват всички светлини.
Прозорецът е призрачно ветрило.
Зад него крие своите очи
на тъмното безличното чернило.
Градът изстива, мокър от дъжда. ...
Какво като съм толкова добър,
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата ме боли до смърт,
в мен раните чрез кръв говорят.
Но защото съм в душа и плът, ...
За обичта възкръснала - прераждаща и чиста...
Отиваш си… И не очаквах друго…
Веднъж ли с мене тъй си се прощавал?
Сълзи аз нямам – правя ти услуга:
държа се, както ти си се надявал. ...
Наближава най-подир Великден -
светъл празник за теб и за мен.
Но много наши дядовци и баби
са онеправдани, социално слаби.
Ще усетят на празника светлината, ...
От безкрая на каменистите надежди
полъхва пеперуден бриз на нямо откровение
и свива предсърдията на недоспалите ни нощи
във трепетен копнеж за близост…
Една развързала се от дома на делника, ...
Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.
Разкъсване. Без право на изричане. ...
Благословена Седмицата Страстна,
с оловни облаци и зимен мраз започна.
Душа и тяло, слети в сплав нарочна,
на Бога болката усещат съпричастно.
Че греховете людски Младенецът ...
Розата навсякъде е роза
/може басня да се нарече/
Позавехнала, на бунището захвърлена е роза -
наднича сред боклука и се намества под капчука,
оглежда се и се отърсва, и гневна тя се позабърсва ...
В собствените си сълзи се давя, едвам успявам аз да дишам
и живея в мрак и в тъга от момента в който ти си тръгна....
Не мога вечер да заспя, защото само ти си в моите мисли,
и всеки път когато плача, пак си ти причината за моите сълзи....
Не ми остава въздух и може би, скъпа няма дълго да живея, ...
Не бях пропускал паметните дати
на дългия, съвместен жизнен път
до вметвне: "Навярно паметта ти
на ангели дочула е зовът.”
Припомняхме ги с подарено цвете, ...