Poetry by contemporary authors
Недоизказано 🇧🇬
наш гост във радост и тъга –
това е виното, което
искри във чашите сега.
Блести, омайващо и вкусно, ...
Ден като ден 🇧🇬
а мен ще ме няма.
Защото ми носиш
лош късмет
не само в петък. ...
Аз ти бях труден за обичане 🇧🇬
и ти казах много пъти да не си играеш, защото съм от истинските мъже....
От тези които не тръгват с всяка втора, но дават всичко за своята жена,
и въпреки това, ти си помисли, че можеш да нараниш голямото ми сърце....
Аз ти бях труден ...
Люлка 🇧🇬
тук - в люлката на огъня.
И сякаш се прегръщаме
ту с дявола, ту с бога.
Във себе си политнали, ...
Заклещена във птичето цвърчене 🇧🇬
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива тежкото винò. ...
Мимолетен миг 🇧🇬
душата ми е мокра детелина,
все в сърцето ти полепва пустата
и то омеква като бяла глина.
Аз го вая във форми различни ...
Ще си отиде 🇧🇬
от тебе Пролетта.
И облаците
ще напълнят
небесата... ...
Заклевам се 🇧🇬
За бялата ти, чистата душа.
Събирам майчина тъга във слово
и пращам я към твоята звезда.
Макар във други свят, аз знам усещаш ...
* * * 🇧🇬
в моите нощи и дни...
Само с теб сега
знам, че мога да летя...
Късна обич ни събра ...
Наивност 🇧🇬
Смешно наивна изглеждам, нали?
Аз вярвам предимно в доброто.
А света е устроен така да боли,
че добрите да страдат най-много. ...
Цветовете на нощта 🇧🇬
Луната закачи безкръвния си кръг
в превития върхар на бора;
в градини свеж ветрец не люшва нито стрък;
нощта е синя от умора. ...
Кукла стоманена 🇧🇬
за да може нищо да не ù вреди,
ни от вятър ще е повàлена
и на дъжд и слънце ще седи.
Не ще е тя ранима, ...
Тъжно пълнолуние... 🇧🇬
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...