Poetry by contemporary authors
Миг 🇧🇬
случайно се срещнахме с теб.
В живота – отчаян, нелеп,
ти спря се и тръгна към мен.
Донесе надежда и цвят, ...
Бавен преход 🇧🇬
Много остана назад!
Осиротяло е ехото
в мъртвия призрачен свят!
Връзките стари се скъсаха! ...
Органични чувства 🇧🇬
Усмивки да са, но от радост
и с вълшебство да добавят
на делника ми-щипка сладост
от чувството, което оставят. ...
Кибер Любовта 🇧🇬
когато чувстваш се сама.
душата става на врата,
а ти си все сама, сама.
... ...
Пак се завръщам в Никогея 🇧🇬
знам че на тях не им е студено, а аз зъзна.
В тунела е мрачно, въпреки че се моля на спомена
и на дивото зло погубило семейството ми,
за малко топлина. ...
Откровение 🇧🇬
че в твоите очи не лумва пламък.
За теб тревата просто е ... трева,
а оня камък просто си е камък!
За теб и тази приказна гора ...
За генезиса на една локва 🇧🇬
На път ми лèжи локва с кал.
Ще кажете, кому е нужна?
Веднъж ли я е попържàл
шофьор и пътник с мутра тъжна. ...
За любовта ни от вихър отнесена 🇧🇬
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах ...
Раздяла 🇧🇬
осиротяват в мрака
на перона сив.
Парливи сълзи
мокрят сивия му прах, ...
Научи си урока 🇧🇬
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак - ...
Художник 🇧🇬
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...
Тя си отива 🇧🇬
и е много красива
с тая рокля на пъстри цветя.
Тя така ù отива,
че макар и свенлива ...