Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Нищо общо /Помислете-отгатнете/ 🇧🇬

* * *
Отгатни, дали ЧОВЕЧЕН
има нещо общо с... ВЕЧЕН.
Помисли, дали ПИТОН
може да се свърже с... ТОН. ...

MarinTachkov

Poetry » For children

778

Далечен бряг 🇧🇬

Далечен бряг и мирис на море,
отиде си поредното ни лято.
От него малко топлина си взех
и сили да започна отначало.
Не беше лято като другите лета - ...

Adri

Poetry » Love

1.2K 10

Обичам те, Българийо 🇧🇬

Къде са ни мечтите!?
Къде изчезнаха не знам...
Къде отиде гордостта ни?
И величието на един народ.
Къде е нашето обичам те? ...

aap

Poetry » Civic

795 1 6

Понякога на лунна светлина 🇧🇬

Обляна в гланц от лунния прашец,
непосвенùл се щедро да се сипе
връз тялото ù, струна за ветрец -
жена; среднощния разпалва ритъм.
Лежи; бедрата, спускащи се плавно ...

toxin

Poetry » Other

1.1K 14

Последна среща 🇧🇬

Запалих огън - така да си гори. Душата ми е пак гореща.
Поспри до мен - до ранните зори. Искам да ти кажа нещо.
Сънувах Бог... сред Райските треви. В нозете му за прошка молих.
Той ми прости... с любов прости. Видях го в милосърдния му поглед.
Сетне в миг - от мен се скри. Изчезна с огнената същност. ...

myworld

Poetry

522 3

Етика 🇧🇬

Етика
Дали да правиш добро е похвално,
поради страха, че инак ще отидеш в Ада?
Не ми се вижда особено морално
добрини да вършиш заради награда. ...

Galifray

Poetry » Philosophical

599

Тричане 🇧🇬

Подир чашка-две и ето,
почва в кръчмата дебат:
по закон ли тричим псета,
или пак ще ни глобят?!
Първо се изказва кмета, ...

mariankrystev

Poetry » Humorous

772 4

Осъден 🇧🇬

Осъден
Осъден, даже осквернен,
затварям се в делата си,
посърнал, мрачен, опетнен,
отричам аз съдбата си. ...

doctor4eto

Poetry » Other

811 1

И все ще е лято 🇧🇬

В мисъл тук съм.
И там.
И съм вик.
И съм ням
вятър стиснал гласеца на сушата. ...

Valens

Poetry » Love

970 5

Обикновен ден в мола 🇧🇬

Майки се гонят с децата си.
Бащи глезят любовници.
Леки жени с тежки парфюми.
Носталгия капе от покривите.
Обикновен ден в мола.

Hunterszone

Poetry

664

Тъй както тръгва есента... 🇧🇬

Косата ми разроши, така както най-мразя,
дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва
разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,
хапи там, където най-боли...
Блъсни ме към стената и косата ми дръпни, ...

migli4ka

Poetry » Other

974 1

Едно писмо 🇧🇬

Едно написано писмо -
преди години.
Говори за раздяла.
След прочета боли
и оживяват чувства. ...

Ve2666

Poetry

754 5

Пейзаж с море 🇧🇬

За да живееш в морски град през есента,
би трябвало да си поет или художник.
Събаря вятърът една скала
на хълма във соленото подножие.
Изстиват младите прииждащи вълни - ...

bagra

Poetry » Love

927 5

Интервю с дърво 🇧🇬

Аз съм самотно дърво,
покрито цялото със смола,
последното от едно общество
което хората наричат "гора".
Бях най-голямото, затова ме пожалиха... ...

mislitelq

Poetry » Other

996 8

Рисувам 🇧🇬

Всичко, което съм писала с думи,
сега го рисувам с бои.
Рисунки които да спират дъха ми
с пейзажи и дръзки мечти...
Рисуване дето така ме отвлича, ...

nadia_warrender

Poetry » Other

1.7K 1 2

Retrospicere /Светът без мен/ 🇧🇬

Retrospicere
/Светът без мен/
Градя мостове
и падат глави.
Градя гробове ...

ParvaNova

Poetry » Other

764 5

Ще разбереш... 🇧🇬

Ключалката разби
и влезе в моя дом
не със взлом, с очи
и прикова ме мълчешком...
Повярвах в теб, ...

perov

Poetry

709

Пролетни циклони 🇧🇬

Обичам зелените листа
разпъпващи пред мене
и порива на пролетта
да дръпне ципа на небето,
потекло в цикъл от циклони, ...

valqka

Poetry

646 3

Приятели 🇧🇬

Едно сърце - една осколка
и само в миг да изречеш
кога, къде и точно колко
от себе си ще отдадеш?
Дали ще може да се върне ...

Jovial

Poetry » Philosophical

976

Есен като залеза последна 🇧🇬

ЕСЕН КАТО ЗАЛЕЗА ПОСЛЕДНА
И Есента понякога за теб последна,
не можеш винаги да разбереш!?
Различно може тя към тебе да посегне
И ти фаталната, да понесеш! ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

559

Душа в самота 🇧🇬

В сaмотата заключих си душата, не, не я търси,
за любов не и звъни.
Не търся ни защита, ни спасение,
не искам твоето желание за моето изменение.
Нямам сила за тук и напред, ...

Fiut

Poetry » Other

613

Прощаване 🇧🇬

Тръгна си Господ от мене,
кънтя на кухо и празно.
Като река вледенена
или камък във пазва.
Скитам от трън та на глог, ...

zara

Poetry » Philosophical

1.2K

Дъх 🇧🇬

Една съвсем различна пустота
изпълва и небето, и земята ми.
И даже причудливите цветя
не отразяват порива в душата,
проглеждала стотици пъти вече. ...

Iszaard

Poetry

911 4

Орхидея 🇧🇬

От няколко години мечтаех
ти, да подариш ми орхидея.
Красива с вдигнала гордо глава,
доказваща, че е прекрасна фея.
Получих с благодарност това ...

vyatur13

Poetry » Love

612 1 3

Aприлски чадъри 🇧🇬

АПРИЛСКИ ЧАДЪРИ
Oтлагам деня, отлагам сезона,
цели години. Просто вали…
Капчици пълнят локвите време,
а някъде - слънце… и Ти! ...

rozza

Poetry » Love

642 2

Облак 🇧🇬

Пролет вън, там е тя - синчец,
с глас, нежен като на щурец.
Аз - облак кротък, я поливам,
наваля я, после си почивам.
Тъй аз по нея плача ...

hcs

Poetry » Love

592

Случка 🇧🇬

Вселената пострада от безсъние,
затуй са бурни тези ветрове.
Откраднато щастие било е
проблясъкът от други светове.
Сега е тихо, тихичко – до бяло ...

Sovi4ka

Poetry » Other

1.1K 4

Път към себе си 🇧🇬

Опитват се мъглите
да ме обвият в тъмнина.
На път са и нощите
да ме лишат от светлина.
И този бурен вятър ...

koli4a

Poetry » Other

527 1

- 🇧🇬

аз съм отрицателна кардиограма
шарен панаир
зад тебе се крия
ти си зад мен
в тухлите има кирпичен страх ...

таназа

Poetry

847

Видиш ли ме тъжен 🇧🇬

Видиш ли ме тъжен
Видиш ли ме тъжен, дядо, знай, че дълго време съм търпял
и много нощи в моята самотна стая аз съм плакал.....
но само ти, дядо беше истински щастлив докато аз растях
и знам, че само ти можеш днес от земята да ме вдигнеш.... ...

extreem90

Poetry » Other

601

На Цветница 🇧🇬

Цвето, Цветано, цветно момиче
с весела, пъстра, лятна пола.
Как да призная, че те обичам?
Само със поглед те викам: „Ела!”
Цвето, Цветано, русо момиче ...

laramaylin

Poetry » Love

689 1

Ах, това лице 🇧🇬

Здравей! Аз съм.
Влюбих се в лицето ти
и идвам просто да те поздравя.
Може би съм любовта,
която чакаш на вратата си. ...

Cobain

Poetry » Love

1.3K

Великден пристига 🇧🇬

Празник Великден пристига,
днес баба изписва яйцата.
Със стари рисунки и багри
пак бавно твори красота тя.
От нейното детство до днеска ...

vodoleia

Poetry » For children

2.3K 9

Гроздоберът на душите 🇧🇬

Гроздоберът на душите е фатален!
Знак е той на мнимата реалност.
Черни гроздове сега прокапват
като тежка черна кръв във мрака.
Страстите ни бързо избуяват. ...

vega666

Poetry » Philosophical

1.4K 26

опит за римуван седемнадесетсричков ямб в рамка на хайку 🇧🇬

Без теб не знам на
кой съм свят , не знам и свят
ли то е , ад ли ...

rhymefan

Poetry » Eastern forms

838 3

Eyes

her eyes are just colourful but when I look into them I see colours that didn't even exist

Kaileygh

Poetry » Love

2.1K

Великден иде (Поетичен диалог с Пламена Владимирова) 🇧🇬

Поетичен диалог с plama7 (Пламена Владимирова)
ВЕЛИКДЕН ИДЕ
СТОЙНА
Великден иде, мила моя дъще,
а аз отново пак сама съм в къщи. ...

stoyna

Poetry » Civic

2.5K 15

Егото 🇧🇬

погалих Егото
с ръка...
срещу косъма зарових пръсти
и видях в очите му
... вина! ...

jenyivanova

Poetry » Love

1K 2

Крива нива 🇧🇬

,,Трудно се оре
с чужди коне -
каза вчера премиера -
да бяхме изoрали
до междата поне! ...

Plamen-Ognqnov

Poetry » Humorous

932 8

100 години само тя 🇧🇬

Научи ме
да ставам рано,
да пия алкохола чист,
да не повишавам тон
и да не ме е страх от себе си. ...

Raindrops_on_my_skin

Poetry » Love

634 1

Poetry by contemporary authors

Нищо общо /Помислете-отгатнете/ 🇧🇬

Далечен бряг 🇧🇬

Обичам те, Българийо 🇧🇬

Понякога на лунна светлина 🇧🇬

Последна среща 🇧🇬

Етика 🇧🇬

Тричане 🇧🇬

Осъден 🇧🇬

И все ще е лято 🇧🇬

Обикновен ден в мола 🇧🇬

Тъй както тръгва есента... 🇧🇬

Едно писмо 🇧🇬

Пейзаж с море 🇧🇬

Интервю с дърво 🇧🇬

Рисувам 🇧🇬

Retrospicere /Светът без мен/ 🇧🇬

Ще разбереш... 🇧🇬

Пролетни циклони 🇧🇬

Приятели 🇧🇬

Есен като залеза последна 🇧🇬

Душа в самота 🇧🇬

Прощаване 🇧🇬

Дъх 🇧🇬

Орхидея 🇧🇬

Aприлски чадъри 🇧🇬

Облак 🇧🇬

Случка 🇧🇬

Път към себе си 🇧🇬

- 🇧🇬

Видиш ли ме тъжен 🇧🇬

На Цветница 🇧🇬

Ах, това лице 🇧🇬

Великден пристига 🇧🇬

Гроздоберът на душите 🇧🇬

опит за римуван седемнадесетсричков ямб в рамка на хайку 🇧🇬

Eyes

Великден иде (Поетичен диалог с Пламена Владимирова) 🇧🇬

Егото 🇧🇬

Крива нива 🇧🇬

100 години само тя 🇧🇬

Queue