Защо Сърце, защо отново ме предаде?
Защо се влюби с много нежен плам?
Защо сгреши? Защо тъй лесно се отдаде?
Защо допусна в теб една лъжа?
Нима не знаеш, че любовта понякога ранява? ...
Ръката си протегна за здрависване
на малка уличка до стария салон
и някакво натрапчиво усмихване
в стомаха ѝ запърха с крехък тон.
В очите се прокраднаха звездици ...
на студен балкон, аз развълнуван
с приятел мой близък и скъп.
разнищвам теми и пиша поеми,
с прогарящо гърло и пулсиращи вени.
на житейската пропаст и съвсем на ръбът, ...
никога не съм ти обещавал градина с рози, дорийн
ти знаеше много добре
как замръзват ветровете по палубата на нощта ми
знаеше как сутрините ми са пълни със страх
и горчиво кафе ...
Когато се пренасяш в жертва на гнева си,
сгушен удобно в тъжен черен облак,
зад който всяко слънце наднича и те търси,
но срещнеш ли лъчите виновно свеждаш поглед,
защото си само от плът и огорчение ...
Луната във очите ти гнезди,
косите ти са тих вечерен вятър.
Набрал съм ти букет от тишини
с ухание на невъзможно лято.
Смехът ти фар е във душата ми ...
Харесвам истински живелите мъже,
онези минали през хиляди тайфуни,
с издраскано от бурите лице,
здрависали се лично със Фортуна.
Със посивелите от битките коси, ...
Със зимните сутрини се излежавам до късно.
Едва ставам, измивам чиниите и правя кафе.
В душта ми, там е толкова... разхвърляно.
Дали досега не е живяла в привиден ред?
Обирам праха, изхвърлям боклуците. ...
Мъча се да оцелея в твоите жестоки прегръдки
и при мисълта, че ще си тръгнеш, побиват ме тръпки.
Ти си празен, носиш ми единствено студ...
но те обичам, зная - говоря точно като луд.
Красив си, някак прекалено демонично. ...
Тангото на смъртта
Спектакъл омагьосващ и смразяващ,
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води демонът тангото на смъртта -
плавно с него в танц - ангел със крила. ...
Вече заговорих в рими, а съм още много млад,
мили Боже, помогни ми, че вкъщи е същински ад!
Вместо сол и два хляба във близкия ни магазин
взел съм ,,млякото на баба" и някакъв си маргарин!
За семейния юбилей трябва торта с черешка, ...
Когато мракът падне и обгърне твоята душа,
светът във бездна тъне, страдаш ти сега.
Надежда всяка гасне, изчезва пътят разрушен.
Зная, спътнико, отново си сломен.
Но и в мрака има сила, има смисъл, ...
Абсолютът не може да бъде докоснат. Нито видян.
Той е безкрайната вечност.
Бог, недостигнал до всеки човек.
Абсолютът не може да бъде разбран.
Душите на мъртви, искрящи на нощно небе: ...
Беше хубаво време, нали, златокосо момиче?
Бяхме още деца (малко - аз, малко повече – ти),
полетели във бесен галоп! През какво ли не тичахме -
през полета от младост, през буйни реки от мечти.
Беше нашето време, нали, златокосо момиче? ...