Дочух шум на детска люлка
Скърцаше злобно и псуваше наред
На нея не люлееше се никого, само звука
Звукът, що мракът взел е в плен
Звукът на детски рев, на нейният също ...
Днес селото ни е съвсем различно!
И друг е вече, селския народ...
Промяната се чувства драматично,
не сее то, а търси само плод!
Туй са неща съвсем несъвместими... ...
Знаеш ли с кого съм близка аз сега?
Знаеш ли, кой заспива до мене в нощта?
Има си име - болка е това...
Болка от мечта разбита и от самота...
Нощем ме прегръща, като се събудя, казва "Добър ден!"... ...
Сърцето ми, ранено, страда,
отрових го с чувството любов,
боли, когато отвисоко падаш,
за розовата приказка не бях готов.
Сандъка златен, любопитствайки, отворих, ...
Не мога да повярвам. Не, не мога
че няма те във този свят до мен,
че снимките ти мъртви са. За Бога,
душата ми бленува всеки ден
отново да те зърна. Да докосна ...
,,Крон- жиг,, - изкрещява и се полива с олио.
Пържи се на бавен огън падайки към дъното.
Сто години са много бавно адажио.
Ин и ян трябва да са изяли всичко.
И когато не си я спомнят вече, тя се повтаря. ...
Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали, ...
Понякога обзема те сивота, гняв, а и мъничко тъга.
Случва се и е в рамките на нормалните неща!
Тогава изпълва те чувство на пустота!
Но трябва да намериш своя лъч светлина,
който ще озари и прогони негативността. ...
На брега ти, море, аз заспивам, море
и записвам съня по водата,
с химикал по вълните ти шаря, море
и с мечти проследявам следата.
Ти до него стигни вместо мене, море ...
И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.
Ще изгори в небето ми звезда, ...
Ще дойдеш ли с мен, някога, някъде…
без значение, всъщност, къде …
Без цел и посока, гонейки вятъра –
с единствена граница – просто небе.
Аз ще бъда до тебе, някога, някъде, ...
Една много тъжна любовна история...
... и истинска при това.
Цял ден бесувал Северният вятър,
но малко укротил се с вечерта
и в сняг и лед открай до край полята ...
Понякога отказвам да приема,
всичко случващо се за реалност.
Понякога живея в друго време,
без срокове и пристъпи, без давност.
Понякога умирам и се раждам, ...
Българийо, те тебе закопаха,
една бе ти най-мразена от тях,
срещу героите ти толкоз жлъч изляха,
ден и нощ се гавреха без страх.
Не изпитват срам от Левски и от Ботев, ...
Почти като насън минават дните
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие ...
През четири години в Родината наша
засаждаме двеста и четирийсет дървет.
Някои са млади фиданки. Невзрачни.
Други са стари. Дебели. Прасета.
Не искат вода. Храним ги с болка. ...
"Искам аз от теб сляпо подчинение,
не приемам да имаш различно мнение!
Трябваше да направя аз реформа,
пък правя нещата само проформа*!
Не на "ченгеджийските номера", ...
Тръгвам си...
Към трънливи истини до днес вървях.
И всяка моя стъпка все кървеше.
Как иска ми се силна да не бях!
И светът така двуличен да не беше. ...
И пак на нашето място седя си сама...
Гледам небето и красивата луна...
А гледахме ги заедно, не помниш, нали...
Как седяхме с часове, дори когато дъжд вали...
Сега дъждът се слива с моите сълзи... ...
Самоопасна до взривяване –
винаги такава съм била.
Кръвта ми е луда, до натравяне,
сама, през бури, все вървя,
и все казвам, че съм влюбена във вятъра ...
Въздушни кули - приказки прозират,
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази.
Най-преданите рози ще увяхнат, ...