На лицемерите...
Аз съм такава - наивна, добричка...
и често ме лъжат за много неща.
Но днеска нарочно заставам пред всички
и щЕ им припомня аз всяка лъжа. ...
Захвърлено и страшно разпилян,
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак. ...
РАЗСТРЕЛ
На копието си Санчо носи свободата,
а моята е на върха на един молив.
Заливат ме. И топла и студена е водата,
Когато, кривна сърдечния си обектив. ...
Магията в живота никога не спира!
Тя кара всичко да цъфти.
Но също кара и човек да страда -
когато някой с думи и дела го нарани!
Живеем в време тъй размирно... ...
Очите ми тежат като могили.
Очите всъщност лепнат като мед.
Умората остави ме без сили,
но трябва просто да вървя напред.
Ако е нужно, няма и да дишам, ...
Ти чуваш ли как капе тишината?
Протяжно, монотонно, кап-кап-кап...
(оп, не беше това)
Със себе си съвсем не се разбирам!
Консенсус няма в моята глава. ...
/на Вълчо/
"...и не само с хляб ще се насити..."
За любов ще си говоря със поета...
За хляба чер - с орача ще хортувам.
За старостта и болките във кръста ...
„ Пазя те“ – дума – какво обещание…
Спазвам го вярно – болка, страдание…
Толкова близо, а всъщност далеко
Колкото тежко, толкова леко.
Студено е в мене, но и гори ...
Красиви са пролетните цветя.
Ухае приятно новият цвят.
Те разцъфват наново и осветяват
полу-загиналият от зимата свят.
Ха, но колко небрежно говоря. ...
(из цикъла "Вицове в рими")
И тази година семейство Петрови
получи покана за бал-маскарада.
Костюмите бяха навреме готови;
той бе мускетар, тя пък вещица млада. ...
Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -
да предава послания прости.
Над пустинната степ и през вятър свиреп ...
Нощта изглежда сънено прозрачна.
Докосвам те през прага на небето.
Животът ми клони към своя здрач.
Поспира се по пътя си сърцето ми.
Обрулиха го халите на времето, ...
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
Ние от заминаващият кораб...
Във утрото сънливи и намръщени,
и Слънцето преди да е изгряло,
отплаваме към дългото завръщане,
а то започва винаги с раздяла... ...