Тъй исках да те хвана за ръка
и под дъжда да хукнем със усмивка...
Но в мрака твойте стъпки все затихват,
а тъй боли... Не ще го отрека!
Тъй исках тайно да те уловя ...
Ще яхна своя дорест еднорог
и ще се понесем във въздуха, изпълнени със суета...
От високо ще наблюдаваме простият народ
и ще сме част от новият ред на света!
Само ако малко власт ми подарят, ...
Лъжите са фантазии безсмислени,
фалшиви сенки в нощен полусън.
По-страшни са неречените истини.
Те дебнат като кучета отвън.
Застигат ни и злобно ни повалят, ...
На работното ми място
Денят започва със забързан ритъм.
Преваля... ето умората вече ми личи,
а аз се надявам в работата ми
някой, моето старание да отличи. ...
По път поетичен отдавна вървя.
Не съм неетичен, но вътре кървя.
За думи гладувам и все ме боли.
За слънце жадувам, а дъжд ме вали.
Не ползвам чадър и съм без дъждобран. ...
Една изрезка мъничка – от вестник,
с един портрет на някаква жена.
Лице – наподобяващо гротеска,
нахвърляно с небрежна бързина...
Човек, ако не знае, ще помисли, ...
Искам да ти кажа нещо ново,
Нещо специално и много различно…
Но не мога… просто отново
повтарям банално, че те обичам
Не зная как мечти да създавам, ...
Доставя ли ти радост смърт на ближни?
Ако усмивка скрита плъзва по лицето,
в живота значи нещо си постигнал.
В червилото мъртвешко на съмнението,
под бледи устни, вярата умира. ...
Есенно... 2
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката, която гложди... ...
В обсерваторията на нашите чувства, всичко в рани блудства.
Души, порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...
Гърч, след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!
Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши. Смърдим отвътре - недей там рови!
Приспособихме се , овации! Адаптация п ...
Не ми позволявай да бъда Жена!
Така ставам страшно чуплива
и се превръщам лесно в сълза,
открила убежище в твоята риза.
Не ми позволявай! За секунда дори! ...
Приятел не можеш да си купиш.
Но лесно можеш да го изгубиш.
С думи тежки, непростими.
Носят се из полета диви.
Ах, приятелство вълшебно, как нужно си ми ти. ...
Отговор на "Обявявам конкурс" от alipieva - Любoff
Участвах в конкурс
Край таблото се сбрала тълпа -
любопитството взе да човърка.
Позабавих се, после се спрях ...