Аз искам да заплача, знаеш ли?
Да се разтърсва тялото от плач,
гърдите ми да ги разкъсват стонове,
а над мен да падне здрач…
Аз искам да съм слаба, знаеш ли? ...
На пазара в Багдад сред стотиците книги
срещам дребен, прегърбен от болест човек.
Той протяга ръка, закачливо ми смига:
– Господине, купете за тъгата си лек!
И подава ми томче – от арабски поети ...
Шепот съм. В душата ти. Броямислите, които ни разделят.Тъмно е. И страшно във нощта,за да се намеря – трябва смелост.Истина съм. В твоите очи.Даже на мъртвец да се преструвам,гробът не успя да заличиказаното някъде зад думите.Някъде в безкрайното горим,някъде обичаме без спиране,някъде вселената мъл ...
Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото. ...
Седя в тишината и предъвквам залък,
изпратила мислите си в нереални дни,
опитвам се да преглътна, но сякаш камък,
се е запречил в гърлото ми и боли.
Сълзите спускат се като водопади, ...
Беше сън. Или, може би, спомен
от предишен живот. Ти поиска
да ме срещнеш. А вятър бездомен
зад гърба ти със злост се изкиска.
Беше някаква зла невъзможност ...
Някъде навътре в пустошта
Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта
Пропита цялата е в самота
И малко нотки на тъга
И буреносен облак изведнъж връхлита ...
Харесвам те! Като жена! И не само -
обичам те и си ми надежда и си вяра,
че ще оживея в този свят голям!
Дали защото носиш името на мама
и още с пъпната ми връв ...
Обява
Търся си фея - вълшебна, такава,
с пръчица, пръстен, летяща – с крила…
Да може красиви вълшебства да прави,
например – от тиква да спретне кола. ...
Навънка е намръщено и тъмно,
земята е прогизнала от дъжд.
Нощта се крие, а Денят осъмна...
И Пролетта изчезна изведнъж!
Вселената е тъжна, наранена... ...
Искам да изчистя мръсотията.
Толкова силно да закрещя, че да изтръгна всичко.
Да помета болката с катарзиса на яростта
и после да отдъхна всред спокойствието след потопа.
Раните ме болят. ...
Изпуснатият влак не ще се върне -
не се качи във него точно преди пет лета...
Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -
забрави да порови по-навътре в пепелта.
И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка, ...
Бира нямам, с буре плавам и на глухи се надявам.
Да ме чуят, че не вдявам 'що от цици полудявам.
Сам съм вкъщи и се смея, рицарят изяде змея.
Духам супа и си пея, аз и друго не умея.
Крава някъде мучи, с кървави от гняв очи. ...
Съдят ме! За моите думи, все от много високо.
Аз ли нещо обърках посоката...
Изпращат ме в Ада, там е широко!
Не пожелах да хвана насоката!
Кой мене ме съди по съвест. ...
Идеалът на Ботев бил ЕС!?
Господин Плевнелиев, вразумете се!
Тези, които ни взимат младото поколение,
според интелектуалното ви затъмнение
ли са на патриота идеалът? ...
Пъстри мисли в душата ми бликат!
Колко ли въздух и слънце събрах?..
Вървя по път проправен из полята.
Разсипва слънцето ухания, лъчи.
Будува в мене порива на вятър - ...
Когато те обичам, съм вдървен –
в безгласен пън, превръща ме хормона...
Желание назрява твърдо в мен –
да те кача, на... Микрофона...
Когато те обичам, съм кретен – ...
Умра ли - на третия ден ще забравят
и времето няма за никой да спре.
Купчинка със снимки и чифт обеци ще оставя,
(и доста тефтерчета със стихове).
И слънцето няма око да изключи - ...
Не съм изповедник, не нося ни расо,
ни хляба, в молитви узрял за душата.
Не съм и безгрешен,
но с вяра съм расъл –
в живота, поел от меда и солта на земята ...