Стискам зъби и отлагам живота,
кретам някак си, но лъжа, че вървя.
Онемявам, уж свикнала с хомота,
с примката на порочния кръг – съдба.
След пореден урок по стоицизъм ...
Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...
Когато Богородица ми проговори,
сълзите ми потекоха към топлата земя,
усетих се пречистена от грехове и хули,
сърцето ми от цялата любов замря.
Разказа ми защо и как съм се родила, ...
Всъщност кога успя злобата и жлъчта,
да се вкорени толкова надълбоко в
човешките взаимоотношения, и то
в такива грандиозно грозни измерения.
Откога е в сила тази традиция, изпадналият ...
Ще тръгнеш сам, когато си готов,
по онзи път, най-стръмния, към себе си.
Ще видиш пак, по начин странно нов,
събитията, хората и бездните.
По този път не чакай светлини, ...
Зная приказки много, даже безчет,
зная ги всичките от моята баба,
и в тях се разказва за добро и за зло,
но винаги доброто побеждава накрая.
Разказва се още за любов и мечти, ...
Три дни любов. Три месеца раздяла.
А времето безмилостно тече.
От сива, постепенно става бяла
брадата на най-тъжното момче...
Момчето-мъж. Момчето... вече дядо. ...
Заспива вятъра на птиците в гнездата,
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта ...
Вадене на мед...
В детството остана истинският мед.
И оттогава много гневни са пчелите.
Летата - като зрели пити слънчоглед.
Окъсява на живота чергата протрита...
Подари ми дума, като грозд божествен.
Изпрати ми шума от леса ни девствен.
Дай ми ново слънце в сините простори.
Съхрани ми зрънце в нежните трезори.
В купола небесен пролет да пониква. ...
До скоро, София моя...
Мой град си сив и студен,
но аз в твойта прегръдка родих се,
затова си място любимо за мен.
По твоите улици прашни се скитах, ...
Край оня фар,
където съботите се събират морскосини,
а птиците са само междуметия, в окото на небето,
говорят хората,
че времето се случвало оттам да мине - ...
Сляхме се в едно море, забрава
Когато за първи път ме ти целуна
Къдриците ти милваха душата ми, камбана
А сърцето пееше в любовно опиянение
И в танц изпаднаха телата ни ...
Делим си земята парче по парче.
Животът простенва разкъсан от болка.
Над всички отгоре синее небе.
За хляба ни днес колко нужно е? Колко?
За глътката въздух какво ще дадем, ...
Приседнали във сянката на любовта си,
уморени пътници по римски път,
душите ни неистово се търсят
сред сенките - останали без дъх.
Телата - не усетили умората - ...
Не казвай ми "обичам те", недей
да вярваш на моментни състояния.
Попарват като тежък суховей
душата ми измислени признания.
Зад думите ти пламенни стои ...
Събирайки парченца от невинност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...
„Повече мълчи, отколкото говори - и в твоята душа ще дойде тишината, а духът ти ще бъде мирен и спокоен.'' Старец Серафим Саровский
Мълчах години. И не беше от инат.
Слушах как светът умее умно да говори.
Горчеше от изплютия му жлъчен страх,
ораторски маскиран, с древни аксиоми. ...
Обичай нежно. Като полъха на вятър,
като дъждовно утро в есенна гора.
Обичането никога не граби!
Обичането дава топлина.
Не съдиш залеза, когато си отива, ...
Закриляй я! Нека да бъде добра.
Когато сгреши да не знае,
че има възмездие дето боде
в сърцето със мисли от пламък.
Пази я от клюки, от връх - суета. ...
Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.
Умира старец там - на тротоара. ...
Самотна бяла лисица, самотна като в джоба жълтица,
бяла като празна паница, хитра като грешна светица.
В снежно поле снове, сиромашки гладна, гладна от часове.
За зайчета диви се оглежда, с козина буйна като гайтан вежда.
Хване ли едно ще го одере, цялото, от глава до нозе. ...