Повикай ме да гледаме Залеза!...
Когато Слънцето допре водата,
а ти си в унес, като на молебен,
повикай ме при тебе на скалата:
да гледаме към Залезът вълшебен!... ...
Пробуждам се сама в тишината,
стон и вик процепват тишината.
Сърцето ми в едно с твойто да се слее,
душата за твоята копнее.
Ръката ми в твоята ще потъне, ...
Разпръсна всички светове. И вече съм безпаметно самотен.
А светлото отдавна не зове. То камък е, в душата на сиротник.
Не виждаш ли, очите са поток. Две мътни по лицето струи.
Молитва е, нестигнала до Бог. А мислих си, че може да ме чуе.
Родих ли се така раним. Щом кръвта ми от сърцето стича. ...
О, Българийо любима, защо направи
ти така, децата ни от тука да заминат?
Там нейде в чуждата земя,
гръб да превиват за хляб и за вода.
А моето сърце сега е свито от болка и тъга, ...
Ах, люти са твоите рани, Родино,
и тъмни са много от твоите дни.
Най-страшното вече от тебе отмина,
доволен съм просто, че се съхрани!
От битки по пътя ти си уморена. ...
Навън мъгливо свършва се денят,
наметнат с ореоли от сънуване.
Завръщам се през сивкавия път
след опита в мечтите му да плувам...
Поспрях се пред отключена врата. ...
Разпадах се на хиляди парчета...
На хиляди самотни светове,
на хиляди червени светофари,
на толкова любови на парче...
На толкова „Здравей“, наивно първи, ...
Кладенец на вдъхновение - 02.03.2014
Затварям очите си и виждам само
множество от думи разпилени.
Не успявам да ги подредя изцяло,
а времето изтича пропиляно. ...
Тя беше приказна! Видях я как пристъпва,
с походка на кралица, и настръхнах...
Жена - с очите още на момиченце,
което мълчешком крещи: "обичай ме!"
Във вените ми в миг замряха всички ...
Не беше ти виновен, аз първа се влюбих.
Не намразих после теб, себе си мразех.
Ти за мен беше сила, а аз сама я погубвах.
Не е в теб вината, че казали сме "Край".
Не си ти това, което срина ме изцяло. Аз бях. ...
Ще тръгнеш, знам, не беше изненада,
ще минеш там, далеч зад океана.
Часовникът нахално ще тиктака,
отброявайки секунди от безкрая.
Но наивно в сънищата ще те викам ...
Сънувах сън и нещо ме тревожи –
в съня ми черна птица долетя,
в ръцете ми тя бяла роза сложи,
а после с грозен писък отлетя.
Уплаших се. Погледнах към небето, ...
Този текст за песен, е написан за инструментала „Островът на живата вода”, чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
Колко пъти
скитал съм,
колко пъти
съм те търсил? ...
Не вярваш във мен и думите ми обличаш в съмнение...
Не вярваш и ме гледаш, сякаш съм извършил престъпление...
Защо? Да не би да съм дал повод в мен да се съмняваш?
Винаги бил съм тук, независимо от това, дали ме раняваш...
Смял съм се с теб и си видял неща от мен, които никой не е виждал... ...
Преди да спрат завинаги сърцата ни
Загубихме се някъде в причините.
И в хиляди безумни нарицателни.
Дете попитай. Толкова личи ни, че
не бият както по-преди сърцата ни. ...