Цветни нишки (живота)
Светът пъстър е, изпълнен с цветове.
Нюанси, светлосенки разделящи емоциите на две.
Щастлив-нещастен, объркан и решен
Всичко променя се от миг сгрешен. ...
НЕДОПИСАНО...
Как ще ми липсвате, утринни пролетни
и вие чудесни разходки в парка!
Мечти чудни, младежки, но мимолетни...
Знам, всичко в живота си има мярка. ...
Тя е твоя, приятел! Тя е цялата твоя!
Аз не съм подходящ – изостанах със малко.
Ти сега си до нея, аз се спрях зад завоя -
не завих, а се спрях в колебание… Жалко!
Тя сега е до теб. И до теб ще остане ...
ЕДНА МЕЧТА
Пламък гръб обръща на студения ти ден
За какво ли той се чуди ти си тук в света роден
Мислите порочни къпят утрото, сълзят
А в денят пулсира плам, заточен във гръдта ...
Шумът на парите променя душата,
тя става студена, себична и зла,
трепери от страх, че ще бъде безлична
без къщи, коли, пари и злата.
От нея извират дребнавост и алчност, ...
Изгарят си злокобно небесата,
пък ние търсим в огъня и Рая,
а смъртта се носи, идва със косата,
това не е, не е началото на края.
И сред всичките страхливи птици, ...
Червени, сини, жълти и зелени...
Добре, че още няма и кафяви!
На болни цветове сме разделени,
а не на бит, на етнос и на нрави...!
И всички дърпат чергата към себе си! ...
Призовавам и двете страни към разум!
Стига насилие сред Европа и по света!
За какво, бедни Донбас, ти бе наказан!?
С диалог, взаимни отстъпки вън от калта!
В България и по цял свят сме ужасени! ...
Зелена е тревата на късното ми бягство,
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,
но вече съм постфактум, подобно гилза от патрон.
Ръждясала отломка, заровена в браздата, ...
Не мога да мисля, когато си близко,
не мога да дишам, когато те няма,
в главата ми луди, объркани мисли,
в сърцето ми бие лудост за двама.
Не мога да искам, когато те имам, ...
НЕДОПЯТА ПЕСЕН
Отмина лятото с прекрасните си дни...
Мечтахме сгушени в прегръдката му топла.
То да запазим ласката ни позволи
на спомените в шарената лодка... ...
Изтичат се през календара дните,
навярно някъде отвъд Корея...
На къдрите ти меки до вълните
желал бих някога да остарея.
Но ти сега ела, докато мога, ...
Време за раждане... Време за смърт...
През дъха ни животът изтича,
но да дишат тревите няма да спрат,
само трябва някой да ги обича!
Време за обич – танцувам в полята ...