"да пием за богатите мъже" Добромир Банeв
На Мария Вергова
Да пием за красивите жени.
Ще счупя с гняв самотната им чаша,
в която и в среднощен час кълни ...
Гледаш и нагло в очите го лъжеш...
Себе си залбуждаваш... „Добре съм!“
И всяка сутрин си повтаряш... „И сама ще се справя“...
А всичко, което искаш, е просто да чуеш „Как си“ и да не излъжеш...
Но не можеш спокойно да спиш... искаш да си отмъстиш... ...
Да си разменим страдание - Живот.
Аз ще ти дам от моето, а ти върни ми го обратно.
Ти ще ми дадеш на цял народ
и ще ти го върна, през сълзи, стократно.
Да си разменим надеждите - Живот. ...
Тя седеше на хълма и сплиташе бавно косите си.
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото. ...
Свикнах да ставам във пет. Пет и една, пет и две...
Всъщност, минутите нямат значение.
Ще си направя едно дълго и черно кафe –
таласъмска доза самолечение...
Не броя цигарите, те никога не стигат... ...
Боли ли те (там някъде отляво),
когато ме съгледаш с някой друг,
получил над прегръдките ми право?
Прехапваш ли си устните напук
на силното желание да креснеш, ...
Историята започва така.
За лъжа, предателство и омраза,
заразявайки всеки като проказа,
като някоя смъртна зараза.
Беше преди години, повече от една. ...
Дай ми само ти онази светлина,
в която никнат цветовете на надеждата...
вече вкусил твоята душа
пътя си към теб изграждам с преждата
на своето сърце, и грее светлината ...
И ето, дойде ден за последно сбогом,
а какво да кажа на сърцето, то крещи -
не си отивай, мамо, моля те остани!
Утрото е празно, а вечерта е тъжна,
звездици плачат от небето и ридае сърцето! ...
Тази нощ под луната целувах
устни жарени с нежна упойка.
Пръсти в твоите - топлите вплитах,
като снопове златна ръкойка.
Тази нощ завидя ми луната, ...
Най-обичам y дома до камина да седя,
да гледам огъня как бумти, бумти,
a димът в облаците да лети.
Навън сняг валии, валии и тихо шепне:
палтото наметни. ...
Ставам, закусвам, в умът си ми още,
усмихнат разхождам се през целия ден,
лягам, заспивам, сънувам те нощем,
не веднъж съм ти казвал, че си значима за мен.
Това, че стигнах до тука, доказа на всеки, ...
Когато някой е отчаян и нещастен
крилата на надеждата му подари,
с приятелско послание убеди го,
че всъщност може да лети.
Разкажи му колко е прекрасен, ...
Ако знаеш само, че откакто си отиде...
заглъхнаха ми думите в душата;
бродират те там с̀ълзи от обида
и римите звучат ми непознато.
Като на пъзел си намествам липси, ...
Поглеждам се отново в огледалото,
разтривам пак очите със ръце
и виждам, че е пак във капки цялото
усмихвам се и вдигам рамене.
Не гледам в огледало, а в очите ти - ...
Станишев: Орешарски е най-силната кандидатура за премиер
🇧🇬
Той е най-силната кандидатура.
И това ако не е карикатура!
Силен е, от Черепа взима силата,
кат′ на Крум чашата - любимата.
Бог ли разума за миг му отне - ...
Пролетен копнеж...
Очаквам те във тая първа утрин
на Първата ни пролет, още не пропусната...
Ела със чувства току що пробудени
и с капчици роса, като звезди, по устните!... ...
Старея тъжно - като морски бряг.
Напуквам се със всяка нова бръчка под очите.
Грозят ме свлачища - закономерен мъжки косопад,
броя годините, но цифрите не стигат…
А те усмихват се - приели образ на жени, ...