Poetry by contemporary authors
Червена Шапчица 🇧🇬
какво по-приказно, кажете, има?!
В нея е била и мама,
а вижте колко е голяма!
Да, страшничко е с Вълчо във гората, ...
Съдба 🇧🇬
С отмерен тътен – глухо, тежко, страшно –
невидим чук взривява тишината
и кърти старата мазилка прашна,
и лющи златото сусално на душата; ...
Безумно-Синя Еротика! 🇧🇬
С брюкселска бяла дантела ме покриват гальовно...
С капки солени целуват ми устните, жадно, греховно.
Креслив писък на ревниви чайки ме орисва съдбовно.
Морският бриз плъзга възбудени пръсти по голотата ми. ...
Тя 🇧🇬
С всяко издишване мъгла обхваща стаята...
С всяко вдишване все по-силно чувствам...
С всяко издишване все по-малко виждам...
С всяко вдишване сякаш по-възвишен ставам... ...
* * * 🇧🇬
и трепети
и бързо спускане
във делника
и чак когато времето ...
Меча приказка за "Лека нощ!" 🇧🇬
Във тази приказна пиеса
героите са неизвестни.
Живеят в края на гората
във пещера изпод скалата. ...
Същност 🇧🇬
Дълбоко в мен.
Там, където съм Аз.
Няма Време. Няма Изгрев.
Просто светлина... И съдба. ...
Самота 🇧🇬
единствено тъга сънувам в съня.
Вятъра вее навън, студ усещам -
дъждът вали и аз за онази среща се сещам.
Пролетта дойде, но не виждам красотата, ...
Това е краят 🇧🇬
и сега боли ме от това.
Сърцето ми без време ти ранù,
остави ме скърбяща в самота.
Душата ми за тебе все крещи, ...
Зимни игри 🇧🇬
Духна вятър и снега
пак натрупа в преспи,
скупчени деца в мига
заиграха в смях и песни. ...
Животът е стока 🇧🇬
си продадох живота,
купиха го от мен,
с празни обещания,
празни думи, ...
Не искам 🇧🇬
ни в нечий спомен болка и тъга,
а камъкът на някой връх висок,
родената след дъжд добра дъга.
Не искам да съм тъмната печал, ...
До безкрайност 🇧🇬
и бавно догоряват със нощта…
Научих се със теб да съм щастлива,
научих се със тебе да летя.
И няма как различно да се случи – ...
Изневярата е глупост 🇧🇬
от философията на изневярата
и от това да вярва някой в нея.
Ни тялом, нито духом смея
да твърдя, че нечия била съм някога, ...
Благословия 🇧🇬
О, рожби, малки и големи!
Благословени да сте в радост и беда!
Да не ви спохождат никога обидите,
да не забравяте вий ЛЮБОВТА!!! ...
Като видя те толкова красива... 🇧🇬
и сърцето ми, и дъхът ми спират.
Бог ли те е създал такава
или си някаква магия?
Слънцето подир теб изгрява, ...
Спомени III 🇧🇬
“Денят се плъзга по острието на ножа,
без да се пореже...”
Мирча ДИНЕСКУ, “Корабен дневник”
На спомените острието бляскаво ...
Пролет е, щом птици от очите ни излитат 🇧🇬
и събличаш душата си -
вятър по вятър,
птица по птица.
Пулсът на цветята ...
Диалог с куче 🇧🇬
Виеш, виеш - питаш - чедо мило!
Питаш ме къде и как е тате:
в лозето не идва, а април е.
Крис, не вий така, ще вия с тебе! ...
Очите на мама 🇧🇬
С игличка тънка
и конец ефирен
изплиташе
дантели фини. ...
Разпятие (Любов) за Дявол! 🇧🇬
Както пиеса готическа, помпозно натруфена в реквизита.
На горещ черен лист, с жив въглен бе изящно написана.
Ала на огън, дим и на изгоряла плът беше вмирисана...
Нежно Лукавия кани ме в прочутата Пъклена Резиденция. ...