Отрече се от нас и тръгна някъде.
Къде, и сам дори не знаеш...
Заблъскаха се кръстопътища за никъде,
защото не умееш да обичаш.
Това, което кръв е в кръвта ти, ...
Знаеш ли какво е гурбет,
за да го опишеш, не е нужно да си поет.
Трябва да си го изпитал,
по света поне веднъж да си скитал.
Всяка сутрин тръгваш нарамил тъгата, ...
България завинаги него ще помни
със стремежа към светъл живот!
Нека от неправди бъдем свободни,
народът не желае да бъде робот!
Нека помним този храбър момък - ...
И знаеш ли, не искам да мълча.
Мълчала съм преди да те намеря.
Складирах в мен и радост, и тъга,
незнаейки с кого да ги споделям.
Сега ми се говори. До умора... ...
Пролет е, но навън вали...
капките се гонят като прощалните сълзи...
И топло е, но все пак вали,
вали поройно и в моите мечти...
В този дъжд е тъй самотно, ...
Отивай си! Не мога да те спра!
Не се завръщай никога обаче!
Ще чакам в друга обич да горя!
Не иска пак сърцето с теб да плаче !
Тогава ще се върна, пак онази, ...
Когато си представих, че те има
Когато си представих, че те има,
светът престана в миг да се върти.
Земята се наля със старо вино,
а залезът отново се роди. ...
Полека се пробуждат дървесата.
А слънцето прилича на погача.
Пръхти през ноздри пролетният вятър.
Разнежил се, капчукът тихо плаче.
Нагоре всяко стръкче се протяга. ...
Дъждът навън вали, а в сърцето
ми боли. Капят парещи сълзи.
Имам толкова думи неказани.
Моята душа гори. Мисълта за теб
ме натъжава, любовта ни ме изпепелява. ...
Щракни проклетия ключ
на противните електрически глобуси
и създай тъмнината, в която
да сме двама със тебе, когато…
… ще сме облечени само във пръските ...
КАРИБИТЕ, ПАРИЖ И ДРУГИ НОСТАЛГИИ
Захванах се да подредя любимите неща
сред хаоса, обзел тавана на душата ми…
Обувките със пясък от Карибите -
не стигнали до там; ...