Слънце в опустелите ми рими
Мъгла и хлад. Бледнее хоризонтът
и сив капак натиска ме отгоре.
Осъден съм с присъда доживотна –
за слънцето си вечно да се боря. ...
Ще те преследват очите ми - сините,
от ранна утрин до късен мрак;
още щом отвориш очите си,
ще тръгват със теб и с теб ще вървят.
Ще ги виждаш дори и в съня - ...
Не ме мрази за това, което съм, ще стана или бях...
И моля те, не гледай миналото ми, защото
погледна ли назаде виждам онзи страх…
и детството, което мина нашироко…
Усмихвай се, макар и да боли... ...
Все още помня как
фрегатите на моите писма
опъваха въжета към залива на твойта непокорност...
Фокмачтите на подранилите илюзии
проскърцваха предсмъртно - ...
Тази вечер е сводница – стара и хитра –
щедро предлага ни девствени още звезди.
И луна, по-бяла от цъфнала мирта,
свела поглед, разпиляла блестящи коси.
Тази вечер е плоча забравена, с rhythm & blues, ...
Да отвориш чадър, най-банален чадър
и от него да звънне небесната чаша.
И е истинско. Звън тънкостенен и твърд,
безкомпромисни спици – дъждът се изплаши.
Да полегнеш в легло на ефирна жена, ...
Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.
Повтарят се пак мартенските дни - ...
Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.
Топят се по устните мокри усмивки ...
С очи си обезпечавам недостатъци,
потърси във тях отвъд тъгата
и виж онези гаснещи отблясъци,
как последен танц рисуват пред зората.
Аз чукам по вратата - отвори ми, ...
И е някак толкова трагично
всичко, което се случва между нас.
Забранено, невъзможно, обричано…
И аз, отнесена в неземен захлас.
А е всичко толкова поискано… ...
Прощавайте за всички рими,
били те от Сърце или пък от Душа,
но запомнете Вий едно - и ти, Любима,
в Живота Истинската ни Любов
остава винаги една. ...
Такава хубост няма на света...
и в дрехата не може да се скрие -
тя маникюр е в мъжката душа...
Дълбае сънища... И мисли трие.
Такава хубост хвърля във война ...
Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
Най-великото чувство е любовта,
макар и често да донася тъга.
Тя може злото да победи,
но и да предизвика в очите сълзи.
Любовта е тази, която ни сближава, ...
Не ме оставяй да се будя сам.
Да помня нощите и да обичам.
Да, имам още много аз да дам.
Да ме гори, да ме боли и да обичам.
Дори на колене, и възнак на земята пак прострян, ...