Poetry by contemporary authors
С влак сред звездите 🇧🇬
на перон, обграден от комети,
чака влак девойка засмяна,
в очите ù звезден прах свети.
На устните ù луна е спряла, ...
Вечер 🇧🇬
Притихнала вечер.
Усещане за топлина.
Нежно трептящо
китарно безвремие. ...
Трейлъровото писмо 🇧🇬
Трейлъровото писмо
Скъпи мои калифорнийски братя,
ако боледувате от смях –
обещавам лентите да пратя, ...
В кошмар 🇧🇬
Защо съм често невъзможен?
Дали от склонност към тъга?
Или вина навярно сложна -
отново мъчи моята душа? ...
На Галя... 🇧🇬
Понякога е нужна тъмнината - душите ни във нея да трептят.
Понякога е нужна светлината, сърцата ни да светят, да горят.
Понякога е нужна топлината - ръцете ни от стискане да изгорят.
Понякога е нужна свободата - да бъдеш искрен всеки път. ...
Ничия земя 🇧🇬
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето, ...
Референдум 🇧🇬
Дума вносна,
европейска, модна
и в година високосна
за дебати годна! ...
Всичко хубаво от себе си ти дадох... 🇧🇬
дните, нощите и сънищата си ти споделих,
обичта си цялата на тебе дадох,
от падаща звезда те улових.
Не аз открих те в огромното пространство, ...
Монолог на светлината 🇧🇬
изсъхнаха восъчните ми криле
и се стопиха в далечината.
Ставам отново крехка като какавида
или обикновен гирлянд човешки смях, ...
Любимата ми рокля 🇧🇬
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.
Болка 🇧🇬
в света безжалостно студен,
дали е със или дори без име,
тя - болката, държи ни в плен.
Със пулса ни трепти, препуска, ...
Желание 🇧🇬
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...
Когато чаят кипне... 🇧🇬
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...
Свободен пазар 🇧🇬
малки но ценни
същински монети
двете страни на
лицата им ...
Полет 🇧🇬
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...
Струната 🇧🇬
Струната на спомена се скъса
и звукът изчезна на мига...
Цигуларят теглеше лъка си,
търсеше сребристата тъга, ...
Само тя 🇧🇬
- пръстите ни образуват мрежа.
Студено ми е. Може би понеже
само си представям твойта.
Няма те. И твоята ръка ...