За богатство и слава мечтаеше ти
къде са сега твоите мечти
затрупани под тон и половина стомана
няма ги сега потъват във забрава
забраниха дори музиката ти ...
Ти плени ме с една прегръдка
и мигом влюбих се в теб.
Премина през мене студена тръпка,
а беше слънчев, декемврийски ден.
Наблюдавах те с часове отстрани, ...
Кръст безбожен се впива в атеист,
с връх остър, връх от аметист!
Грубо му отнема светлината
и скрива го отново в земята!
Възкръсвам, но това не е живот! ...
Срещнахме се някъде в сумрака
на плъзгащата се през тялото мъгла.
Ти бе недоволна в брака,
а аз поетът с крилатите слова.
Сутринта ухаеше невероятно, ...
Прости ми, любими,
съмнявах се в тебе.
Прости ми! Съмнявах се в твойта любов.
Оставих заблудата в мен да живее,
избягах и скрих се, не чух твоя зов. ...
Така ли ме оставяш - ожадняла,
отпила само глътчица от теб?!
Едва се запознахме - и раздяла.
Едва те заобичах - и билет
за връщане обратно на земята ...
Доброто утро носиш ти "Луна небесна"
и движиш се по своя път.
Секунда... нещо във устата ти проблесна!
Помислих, че е някой зъб.
Шегувам се, разбира се, Любима. ...
– Ела – крещяха сойките – ела!
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя ...
Аз съм като книга - седя пред теб, широко разтворила страници,
но ти дори не искаш и да разбереш историята ми.
Вперил поглед в другите лъскави книги, които са затворени и недостижими.
Ти пак искаш недостъпното.
Опитай с мен, аз съм тук - седя пред теб широко разтворила страници. ...
Отлъчил е. От цялата си радост мен светът.
Аз (късче самота) безрадостно сивея.
Презирайки носталгията по своя черен смут.
Безизразно тъжа. Безпаметно - живея.
Всеки ден, даром даден, по утрото страшно личи.
Гилотината яростно свети на мислите скришни.
Вчера ято от птици загнездиха в мойте очи
светла жажда за полет и шепа дъждовни въздишки.
Как животът обаче да тръгне по мед и масло: ...
На Дениса
Когато есента си иде и навали във двора сняг,
когато мъничка обида удави ни в прозрачен мрак,
когато бавно потъмнеят усмивки, слънце и звезди
и неусетно побелеят неповторимите черти ...
"... в света на полуистини и тайни
кръвта не е способна на измама"
Валентин Чернев (severianin)
Измама са годините тревожни,
които с безнадеждност ни оплитат. ...
И въпреки всичко да те изтрия не мога
от чувствата си, от мислите, от себе си самия.
Ти в спомените ми остана непокътната, непроменена
въпреки миналото - пространство и време.
И това неминуемо някога ще се случи, ...
Живеехме спокойно, подредено
в държавата ни малка, но добра.
Е, не че всичко беше идеално!
Но не знаехме какво е липса
на работа, на бъдеще, на хляб. ...