Още вярващ в доброто мечтател,
ти си влюбен в живота поет –
но не срещна душа на приятел,
безрезервно повярвала в теб!
Искаш всички да бъдат щастливи, ...
Оголваме душите си по изгреви,
а после съвестта си на смрачаване…
С надежда - всяка нощ да е пречистване.
Дали все още пътят е начало
на нещо, несънувано от никого… ...
Пронизва ме студът на зимата;
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?
Устните ти да запалят огън буен. ...
Бе вперил в мен поглед с очи изумрудени.
В ръката му пура димеше...
Търговец на каузи вече изгубени,
по дяволски нагло твърдеше:
"Този свят е затънал във блато дълбоко, ...
Бойко с работниците във ВМЗ - Сопот се помири,
но, уви, много от тях той иска да съкрати.
Получиха заплатите си, че са победили решиха.
Манипулират ги, мозъците им промиха.
Бойко грубо погази честта на жената, ...
Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса ...
Аз не за първи път заставам на брега ти.
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!
Безкрая ти със поглед искам да обхвана, ...
Затворих си очите, за да те усетя.
Замълчах, заслушан в твоя дъх.
Пречистен от екстаз ти светя,
усещам как достигаш своя връх!
После нежно, дълго те целувам. ...
Безсмъртниче от обич е разцъфнало
в зениците ти, пиейки сълзите –
навярно затова не е пресъхнало
поточето бълбукащо на дните!
В душата ти – мил дом за безутешните – ...
ГРАНИЧАРСКА БАЛАДА – 1980
от Владимир Виденов
Връз бодливата тел съхнат облаци прашни.
В осем тръгвам наряд. Автоматът калашник
зареден е със смърт. Ще опазя ли кльона – ...
Душата цялата събрана е под ноктите.
С тях драпаш по измислени пътеки,
направени от черното на гарвани.
Стръмно е. И грапаво. Приплаква ти се.
Тътен във мислите. Бич на светкавица ...