Poetry by contemporary authors
Овали 🇧🇬
Понякога ръката ми
е ръб на мида –
порязва и боли до вой.
или дъга, покров извит, ...
Една мечта 🇧🇬
една мечта и реална, и фалшива.
Една мечта, отвеждаща ме там далеч,
една мечта, с която да се чувствам жива.
Една мечта - тъй тягосно обречена, ...
Консенсус 🇧🇬
Невинаги в живота можем
на всекиго да угодим –
дори геройски труд да вложим,
не ще проблема разрешим. ...
Чакам те 🇧🇬
Ще светнеш в зелено на екрана
и ще се превърне ужасът в разкош,
и ще знам защо съм останал.
Чакам те. Целувка да пратиш, ...
Закъсняла 2 🇧🇬
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат ...
Студ 🇧🇬
Тук клоните са в лед
и в лед – дърветата,
и лед сковава храстите крайпътни.
Не дъжд, а лед се сипе от небето – ...
Скитница 🇧🇬
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен, ...
Каратисти 🇧🇬
ще ползвам обръщенията ваши.
Ще кажа аз едно “Сенсей ни рей!”
и бързо ще премина към “маваши”.
“Уширо” аз не зная в този бой. ...
Една нощ в замъка 🇧🇬
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.
Вечерям сама на свещи ...
Хора 🇧🇬
Улици.
Хора.
Вървят. Лутат се. Скитат.
Замислени. Сериозни. ...
* * * 🇧🇬
да изясним това,
което не можем иначе,
с мълчание
да покорим това, ...
Коледа 🇧🇬
като приказка без край.
В моите очи е дом,
с много книги - том по том.
Семейството е вътре и се грее ...
Посред нощ отивам на поляната 🇧🇬
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците, ...
Гадаене на зимен шипков храст 🇧🇬
когато заникът катурна.
Овчар – отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...
В мига, във който Господ те изпрати 🇧🇬
изпратена от сляпата съдба,
а беше огън, който дава сила,
от който в миг кръвта ми закипя!
Почувствах го, че беше любовта ти – ...