Кой прав, кой крив
Всеки човек е със собствена истина ̶
значи и тя се брои в милиарди.
Да, но на свойта той лепва „Единствена”,
слага ù нимб и я ревностно варди! ...
Край брега и думата е влажна.
Край брега и стъпката е важна.
Чакаш ли ме пясъчна и нежна
на пътека лунна и копнежна?
Ще пристигна със вълнà надежна. ...
И тъй като непреодолима нежност
ме кара да погаля нещо твое,
и малки, нежни екстрасистоли
преследват ме, поглеждайки те всеки път...
И тъй като от пулса ми изскачат ...
Във нощи, разпокъсани от мислене,
в жарава вплитам всичките си пътища…
Небето се взривява с луди писъци,
реши ли, че в зора ще се превръща.
И се преражда с всяко пълнолуние ...
Щом някой твърди: „Да обичаш е лесно.
В стомаха ти пърхат добри пеперуди.”
Не бързай да вярваш. Не е много честно.
Не бързай да трупаш красиви заблуди.
Не много ясно - и всички го знаят - ...
Не ме попита дали ми се плаче,
когато ме остави на булеварда сама.
Около нас снежинки играеха,
а аз още стисках чаша с чай в ръка.
Гледах те как си отиваш. ...
Звънни ми! Искам с теб да помълча.
Не мога само с нищо да говоря.
Омръзнаха ми сухите цветя,
а живите са там, във мойта пролет.
Денят започва, сякаш че е спрял ...
Живeя днес във друго време.
Не се задъхвам от финален спринт!
Макар че “егото” във мен не дреме —
не ме вълнуват вече ”сан” и “чин”…
Не се натискам във живота… ...
Сърцето ми препати от обиди,
от думи, обещания незрели...
Но хвърлям долу всички тез' вериги-
вървя, където преди мен са спрели!
Опази твърдо във тъга и в радост ...
Après la pluie, le beau temps
Закапаха на леля Есен златните коси
и вятърът обръсна ги за ден, без жал да има.
Нощ свириха гърдите ѝ в комина-уж бронхит
бе само, но горката легна Есен, стана Зима. ...
Унижаваха ме, съсипваха ме, успяваха да ме наранят,
защо има лоши хора, мислите във мен крещят ?
Нима не може този свят да стане по-добър,
нима всеки трябва да е жесток и зъл?
Защо всеки трябва да те ранява, ...
На теб съм наречена
Три пъти в теб се влюбвах. Три пъти.
И всеки път все по-силно. И изгарящо,
но прикрито. С тихи момински трепети,
като по Еньов ден, тайно и обсебващо ...
Управници, къде са ви децата...
Аз искам мойте тука да останат -
в земята, с кръв поила свободата...
Не искам гурбетчии те да станат...
Управници, къде ви е народът... ...
Зад облаците скриват се звездите,
тъй както с мъката изчезват и мечтите.
Очите ми като искри блестящи
горят в огромни пламъци от страсти.
А устните ми все за твоите бленуват, ...
КОПНЕЖ (ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯ)
Аз гледам през прозореца цветята,
огрявани от утринни лъчи...
И някак топло става ми в душата.
Дано това по-дълго продължи...! ...
Новите мечти приличаха на старите,
обсипани с вяра и надежда.
В сърцата да горят на любовта пожарите,
че този огън към добро отвежда.
Да пораснат в душите от вълшебни семена ...
Събудих се сред слънчеви лъчи
с усмивка и със вяра в сърцето,
че даже и животът да горчи,
красив е, щом в душата ми е светло!
Богата съм! Не искам твърде много.. ...
Е, накрая завърнах се там!
Там - при книжката с истински приказки!
Как оттам ще се върна не знам...
Ала знам, те за мене са истински!!
В този свят, в който детството мое ...
Изморих се. Изморих се до полуда
от приказки, завършващи със болка,
от чакане и търсене, и лудост,
от липсата на вяра и посока.
От някакви надежди разпилени, ...