ЕРЕТИЧНИ ОЛТАРИ
Ако наистина душата иска само
да коленичи за молитва мълчалива,
защо й е надвисналият свод на храма,
стените с мъртвите икони причудливи, ...
Не съм робот, не искам и да бъда,
отказвам да живея в тяло механично.
Избирам да изпитам човешката присъда
и няма да загубя чувството първично.
Обичам тялото си, макар и не перфектно, ...
Някой друг ще заспива, целунал очите ми.
Някой друг ще разказва съня ми на изгрева.
Ще се буди, заровил лице във косите ми,
Ще чува пулса ми...
До бенката на шията. ...
Сега ми трябва - мъдра и спокойна,
една река, в която да поплувам;
под кичестите сенки на върбите
една любов да потопя безшумно.
И в лодка, дето сам-сама се носи, ...
Посях надежди, а пожънах страх,
че вече няма кой да ме обича,
и кротката вина, че оцелях
без дом, поне донякъде приличен
и без небе, в което да летя, ...
Когато се родих като вода,
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта ...
Под сенките на надвисналото в безтегловност небе
и посивялото почти незабележимо слънце
донесе благодат за пожълтелите треви
дългоочакван хлад и две-три капки.
Потънаха те безследно като от илюзията породени, ...
Заседнал си ми в гърлото. Накриво.
Затуй е по-добре да млъкна.
Да те предъвча още имам сила.
Но нямам сила да преглътна.
Като фалшиви тонове си в песен. ...
Падащ лист и още един, и още един...
Мокри улици, шарени пътеки...
Празни градини и самотни пейки...
Тишина, без любовна песен, без детска игра...
Казват, че есента бил сезонът за тъга... ...
Пред голото ти тяло, блеснало на лунна светлина…
Загледан аз във него, чувствам как заспиваш…
Улавям тихите дихания, излизащи от твоите уста…
Очите мои ти опиваш…
В прегръдка сгушена на Полумесец в тишина… ...
Когато светът стане по-малко лош
и покаже душата си цветна,
тогава Козет ще прегърне Гаврош
и в очите искрите ще блеснат.
От тлеещи въглени огънят нов ...
Няма да има следващо лято
с диви спомени, безкрайна отдаденост!...
Останаха само дълбоки следи в една пясъчна самотност!...
Няма да има следващо лято!...
Ще се превърна в есен със студени клони, вместо ...
Без начало и без край
Не дойде като млад халосия по джинси,
с вятър от бъдеще и грайферни кларкове.
Не остави на прага ми радост. Циментът е жаден,
а вратата е парка. Мълчат в съзаклятие. ...
Че няма смисъл, ти промълви,
да продължаваме с нашите мечти...
Че всичко приключи и бяхме до тук -
най-омразните думи, най-нелепият звук.
Аз просто стоях, не продумах дори... ...
''БИЗНЕС ПЛАН''
Кажете! Харесва ли ви темата Секс?
Не! Не питам дали е добър този текст!
Просто това е вечна и актуална тема,
макар и да е с доста сложна схема? ...
Искам те безумно, искам те до полуда...
... и така едно листо се боядиса в злато
и бавно вятърът го пое и го носи дълго,
после сякаш вечност мина в полет,
една река забързана обятия разтвори... ...
По стъпките на лятото горещо
нахлувам в центъра на урагана.
И ме изгаря споменът за среща,
изписана с дъха ни по тавана.
Какъв ти спомен?... Лятна Одисея ...
Моля те - ела!
Сред сумрака близо до водата, вихърът върти листа.
С шум чуплив играят си играта, във кълбо от мъртва сухота.
Като ято леки птици си лудуват в ярки шарени премени.
Лятната си свежест те бленуват, потопени в спомени зелени. ...
Нае телохранител - неотклонно
да бди над натежалото му тяло –
пресукал смок, загнездил се във стомна,
в която вятър вие на умряло.
Но често мисли си, докато нощем ...