Обичайте, какво друго ни остава,
след като сами отваряме сутрин очи.
Обичайте, не бива да тънем в забрава
и да тъмнеят нашите души.
Обичайте, какво по-хубаво има ...
Къде ти?!
Във реката пак бълбука от мехурче грях,
а дървото – уж инок безсловен, чернокрак,
но високо с клоните си гъделичка
на всевишния корема каноничен. ...
Във моето сърце се настани Страхът,
там беше му комфортно и удобно,
разхождаше се в мислите ми всеки път,
когато давах му възможност.
Той хранеше се с моите проблеми ...
Не се научих да съм безразлична,
към нечиите страхове и несполуки.
понякога дори съм си комична,
отказвайки да вярвам на поуки.
И принцовете също съществуват, ...
Сигурна съм, че ще намеря начин да ти го кажа,
дори и да не е сега, ще го направя.
Ще ми отнеме вечност може би,
но ти трябва да разбереш.
Моите чувства са повече от приятелски, аз те желая. ...
Във мъжката ми зима си кокиче,
разцъфнало от пряспа самота -
със скрежни диаманти те окичи
снежецът - романтик във утринта.
Не се страхуваш от студа – ухаеш ...
Какво би могла да ми дадеш,
като искам всичко твое да взема?
Самата теб и нищо повече,
твоето тяло и твоето сърце.
Да бях крадец, щях да го открадна, ...
Ако няма те, майко,
светът би бил друг, мрачен, злобен, студен!
Ако няма те, слънце,
любов нивга не ще има в тоз объркан свят!
Ако няма горите, реките, земята ...
Фалшиви приятели. Фалшива тъга.
Фалшив е животът и фалш е света.
Гледам сконфузно. Проигран е мига.
Фалшив е животът и фалш е света.
Мисля нетрезво. Пуша в тъма. ...
По моста на целуващите устни
Душата ми с твоята се среща
Магия нежна, няма да те пусна
Оставам тук, в прегръдката гореща
Оставам с теб през всичките сезони ...
Зима е, навън отново е студено,
всичко пак е заледено.
Натрупала се е снежната покривка,
в хралупата прибра се вече Сивка.
Децата спускат се с шейни, ...
Пр. Всяка твоя ласка
със стъпка по-близо до ръба ме тласка
и остава само една целувка до смъртта,
но целуни ме, целуни ме искам да умра.
1. Защото мрака в светлина превръщаш ...
Как до утрешния ден да изминеш разстоянието,
като каменният мост на смисъла пропада?
Как пред себе си да спазиш обещанието
за смисленост? С мисъл само пак си гладен.
С мисъл смисъл мога ли на себе си да вдъхна? ...
Примигна сънено една звезда,
търкулнала се долу на паважа,
а утрото промъкна се едва-едва
през процепите във очите. Важно
луната тръсна златния си рог ...
Нощ навън отново студено се спусна
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик, ...
Стоя на прага, в душа ми вали.
Кървави облаци над мен са надвиснали.
Бурята как да спра, от мъката да се отърва...
Стоя на прага със празни очи.
Във пътя се взирам и търся следи... ...
Обичам те от тука до безкрая,
а после, ако има накъде,
в мълчанието дълго ще гадая
дали без теб светът ми ще умре?!...
Дали ще има сили да взривява ...
И никого аз не успях да намразя...
Предателства, клюки и грозни лъжи...
Разказваха, плюха, доверие газиха,
но аз ги запазих в сърцето добри!
Добри са били, когато обичах, ...
Правителството на Бойко, банкянският Нарцис,
подиграваше се със "феодалните старци",
а сега изведнъж за науката се "загрижи".
А шефът на БАН само блюдото му дето не лиже!
Беше той в подкрепа на беленската атомна централа, ...