На смядовски диалект
Като мъ види някой, шъ умре,
толкова, значи съм си красотна,
чи няма, как да ни съ влюби в мойто лице,
на сичкото отгоре съм и модна. ...
Нея прегръщаш, а гледаш мен,
но погледът ми, знаеш, е към тебе веч' студен.
Нима ревност провокираш в мен ти?
Не знаеш ли? Oтдавна ме уби.
Галиш ме неволно уж, ...
Едно око с клепачи от баири
наведе поглед върху мократа земя.
Стопанинът започна да прибира
света, от светлината разпилян:
на цветовете премечтаното, ...
Когато съм забравил
Когато съм забравил, че си вкъщи,
и тъй, по навик, паля си цигара,
а музата ми тихо се завръща -
похулена, ранена и презряна... ...
Премаляха очите от вглеждане,
дали идваш към мене по стръмното.
Оглушаха ушите от вслушване
да дочуят тихото на стъпките ти.
И ръцете изтръпнали станаха ...
Дванадесетият час.
Опънати нервни струни, давещи се в море от тишина.
Равнодушна.
А колко неизречени думи, нетърпеливо пазени за някога „сега”.
Впила тежък поглед ...
Ще легна до очите ти затворени,
ще ти подскажа как да ме сънуваш.
Ще те галя с меки, топли длани,
покой да нямаш, да не ме забравяш.
И всяка вечер това ще се повтаря, ...
"Здравей" - не ми каза ти. - "Радвам се да те видя!
Толкова дълго отсъствах от твоя град!"
"Здравей" - не ти отговорих. - "Забрави ли за обидата?
Всеки ден се питах къде си из Божия свят."
"Бях зает; покорих върхове” - не ме успокои, ама никак! ...
Косата – чак до гарваново черна,
в очи, дълбоки кладенци блестят,
а в устните ѝ, алени – и... Верни,
се взират... и в Изящната и гръд!
И - в дивната походка, на Газела, ...
Отлежала любов
Пристигнах и бързам да ти кажа,
отново съм тук, на нашия пристан,
приседнала съм - чайка на плажа,
и те чакам до себе си... стихнала. ...
Нахлузих ризница от безразличие
и на лицето сложих маска,
ала под бронята все още те обичам,
очите ми те галят вместо ласка.
Наложих си да съм далеч от тебе ...
Обичам те, мое необятно море
с всевъзможните ти, там, подземни корали,
които не знам как съществуват, без да имат сърце,
неподвижно се реят сред пясъчните ти кристали.
Те не знаят, горките, защо се люшкаш така ...
НОЩ В РАЯ
Полуздрачът се спуска отсреща по склона
и полите си черни раздърпани мята –
хоризонтът виси като стара икона
върху древния тъмен олтар на земята. ...