Poetry by contemporary authors
Обичта си сложих 🇧🇬
Обичта си сложих в твоята длан.
Изсипах я като светлина.
Не скрих мига прекрасен,
мисля, че го разбра. ...
* * * 🇧🇬
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога ...
* * * 🇧🇬
дошла от дълбок зимен сън.
Бързам от сърце да ти се радвам,
докато лятото не е дошло.
Зной и жар. ...
Болката 🇧🇬
Сякаш съм спала с дни и съм сънувала
този невероятно красив сън с изключително
необясним и сякаш недописан край...
Имаш чувството, че нежна роза гали плътта ти ...
Есенни щрихи 🇧🇬
Все по-дълги стават
редиците на птиците,
които отиват по домовете на юг.
И все по-силна врявата ...
Любов без време 🇧🇬
докога ще ме отлагаш?
Като стълба съм - висяща,
ако стъпиш и пропадаш...
Подходящо време чакаш, ...
Време за възкръсване 🇧🇬
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто, ...
Кой знае защо... 🇧🇬
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...
Будувани нощи 🇧🇬
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,
когато ме покани в твоя свят ...
Загуба 🇧🇬
“...нека никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи.”
П. ПЕНЕВ
Нямам нищо! ...
Човек в бедност, но ЧОВЕК! 🇧🇬
измамно модерен 21-ви век.
Небе пред буря, тишина,
борба за просторна синева.
Прах, зарази, гладни вълци, ...
Чакам те 🇧🇬
Цветя набрах.
Цветя свежи и ухайни
във вазата сложих.
Но ти не идваш... ...
* * * 🇧🇬
защото реших... Няма ме...
простих се със всяка надежда,
казах край на всяка щастлива
илюзия... и тръгнах... ...
Силна съм! 🇧🇬
Събуждам се и усещам лъчите на слънцето
нежно да ме галят.
Усещам отдавна изгубен трепет
да се надига в мен. ...