Ех, любов! Без тебе е безвремие,
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора, ...
От неродена светлина ли са извезани телата Ви безплътни и как да кажа
каква е ваш'та форма, вдлъбната в гърдите ми, дорде мълчат!
Случайно или не, намирам Ви на неочаквани места.
Понякога във Вас се спъвам в ежедневието посивяло,
друг път ми крещите с глас, наподобяващ моя... ...
Аз пак съм отделен от мойте хора,
макар и не на края на света...
Дойдох аз тука, във Стара Загора,
на баскетбола да се посветя!
Отседнали сме тука - във "Верея", ...
Сънувах те, но беше странно.
Объркано, безсмислено - на сън.
Чувствата усещат те спонтанно,
а разумът ригиден - като пън.
Защо на себе си не вярвам? ...
Подир тихите сенки на нашите думи
ние, странници, бягаме, а, уви, помежду ни
някак бавно се спуска едно примирение.
Все отчаяни търсим топлина и спасение.
Не ни стигат протяжните болни минути. ...
Детето в мен целува маргаритки
сред дъхавите слънчеви треви,
обича без подбор, обича всички..
И после падат първите мъгли...
Жената в мен кокетно се изправя, ...
Отново ме гледа луната прозрачно,
отново е сита от лудост.
А ние сме слепи до еднозначност
и сме нелепи до близост.
Ревниво звездите проблясват студено ...
Нарисувал тайно фигури от скреж,
разтопен в две длани, твоят дъх
ме кара неусетно да замра...
в очакване на нещо истинско.
Нахлуват с теб като сянка - спомени; ...
Когато позволиш мечтата да се сбъдне,
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"
Да, "виж", но виж ...
Първите лъчи на слънцето изгряват,
какво ли ще ми донесе днешният ден?
Улиците вече постепенно оживяват,
това би трябвало да касае също и мен.
За определен момент съм аз затворен, ...
Обручение
Дай ми знак, че те има, че носиш тъга
в стара чанта с писма от далече, пощальон
разлютил прахоляка, обгорил се в слънца
и избрал пред дома ми тревата, дето охлюви ...
В стаята стоя сама с чаша вино в ръка.
Спомени отдавна отминали се връщат
и много силно ме прегръщат,
но аз не искам да си спомням, не искам да мисля за това какво било е...
Искам да забравя всеки изминал миг с теб... ...
Завръщат се безсънните ми нощи.
Завръщат се от миналото сякаш...
Забравени, те ме преследват още.
Но някак... нови... Идват... И ме чакат...
С очите си опипвам тъмнината ...
В изминали дълги години
ръцете болят ме не мога да пиша.
Тогава последно накратко написах:
"- И отново в мечти да летим!".
Различия няма, поглед наоколо, ...
Какво си ти – жена или магия,
градина ли си със назряващ плод...
ако си извор - с дъх ще те изпия,
че те жaдувам вече цял живот.
Нима си ти комета към безкрая, ...