Poetry by contemporary authors
Пролука в любовта 🇧🇬
През нея надничат тайни неща,
тихи въпроси, надежди без име,
звездно разсъмване, слънце в нощта.
Сто колебания, трепети верни ...
Истинска любов 🇧🇬
Нима не знаеш колко струва ми това?
Дори да се държа съвсем безразлично,
нуждая се от нечие рамо в нощта.
Няма да забравя онзи ден, ...
Вълшебница 🇧🇬
Невъзможното става възможно,
ако с пръсти докоснеш го ти,
и смирено, искрящо, тревожно
ми дариш от онези мечти, ...
Вселена 🇧🇬
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди, ...
Земята се върти 🇧🇬
Ти си аз и аз съм ти.
Ти си север, аз съм юг
- екваторът вълшебен ключ
по пътя към безкрая.
Противоборство 🇧🇬
аз роня истински сълзи?
Или когато тъжна пееш
смехът ми волен ще кръжи.
В любов когато ми се вричаш, ...
Опашка дълга, колкото лъжа 🇧🇬
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...
Греховна любов 🇧🇬
Виновна ли съм аз, че ти събуди
в гърди заспали младежка страст
и сладък сън далеч прокуди,
за тебе мисля напрестанно аз? ...
Недей ме гледа 🇧🇬
Недей ме гледа,
моля те,
недей ме гледа.
Все още ...
* * * 🇧🇬
което е било
и без това плаващо...
бързо отлита
птичката, която ...
Сама сълза 🇧🇬
Животът не е в мъртва поза.
Нито е в онзи грозен смях -
под маската, когато ти се плаче.
Не хленчи никога от страх ...
Преображение 🇧🇬
а лятото променя своя цвят.
Изсъхнали, мустачетата впити,
щом първите оси се появят,
сбогуват се с окапващите листи, ...
Мелница 🇧🇬
На синовете ми Драгомир и Светлозар
“И аз остарях, но мама не знае.”
Петър АНАСТАСОВ
Свири белият вятър на времето, духа ли, духа, ...
Дали ме искаш такава 🇧🇬
на старите ми грешки,
преследвана от сенките
на плашещите призраци
от миналото- ...
Нещо като раздяла 🇧🇬
Сбогуваме се. Последните си думи ще оставя
и не на лист, навсякъде ще пиша знаци,
а в куфарите скътах мъка неизказана,
ключалките затворих с обичта си. ...
Welcome to the end... 🇧🇬
Разпиляване до костите.
Катарзис до безобразие.
Думите даже изгубиха
своето значение. ...
Монолог 🇧🇬
молив ли нямам та да го изпиша, мастило нямам ли във моя химикал?
нима си нямам своя примадона, една девойка за която ме боли,
чиято снимка да седи като икона и мойта секция отново да краси?
Ти питаш ме и отговора чакаш, любопитно п ...
Равносметка 🇧🇬
и всеки ден си го забранявам... напразно.
Отричам и чувства, и трепет, и всичко...
Нали от самото начало края очаквах
и мислех, че не мога да сбъркам ...
Есенни зари 🇧🇬
Отива си и този ден,
тъй щедър на есенни зари.
Отблясъци невероятни
в миг той ми подари. ...
Жътва в Куртбунар 🇧🇬
въздухът трепти,
пот се лее от челата
и лица лъщят.
От сол дрехи побелели, ...
Вървежната нота 🇧🇬
обезателно, по-близо до Бога.
Изсвирена нежно мажорната нота,
открехва скритото, издава живота.
Картина-милион, от талантливата четка, ...