Ти бил ли си със есенно момиче,
което през гората да те води,
да ти показва шума и позлата,
да мислиш, че лети, докато ходи?
Сега за теб съм може би магия, ...
Поглеждайки наоколо, си казвам,
как може наопаки да е Светът,
невинните да се наказват и да страдат,
а виновните да са на свобода!
Дали наистина никой не разбира, ...
Ако се случи тези Небеса
поличба да ми пратят, че за мене
ще сбъднат всички земни чудеса,
какво да си поръчам без съмнение?
Дали е чудо - да поискам мир ...
Вървях, вървях... Падах, ставах и пак...
Плаках и плаках... отново и отново...
Нощем се будех от болка, от вина...
Сърцето ме свиваше от тъга...
Раждах се и умирах секунди след това... ...
И когато само сенките след нас останат,
oбърни се, погледни назад!
Повярвай, там ще видиш много!
Смях, сълзи… различен свят!!!
И когато дишаш, обърни се пак, ...
Звездни мемоари...*
1. Раждане
Роден съм преди тринайсет и половина милиарда години
и значи връстник съм на Големият взрив,
и в полет безкраен животът ми мина: ...
Исках да заминем надалече,
прегърнати, тук, да заминем,
обичта си чакала да ти дам, но вече
пред тебе носех друго име!
Разбрах това, когато ме остави ...
Родна Стряха
Стоя смълчан пред родната ми стряха,
с изгарящо сърце, със сведена глава,
в невидим пристан спомени изгряха
и мека топлота сърцето ми обля... ...
Топла примка - шал намята,конче мое, врани ми Април.Пръхне, чака днес земятадъждец, свежи снегове стопил. В чар и грижа меко дудне,конче мое, врани ми Април,вятър в нови листи чудни,вятър клонки пролетни извил. А капчуци звънко, ясно,конче мое, врани ми Април,се бунтуват дълго, бяснои ме питат тука ...
Започнала съм бързо да разлюбвам
и все по-трудно грешки да прощавам,
ума си все по-рядко да загубвам,
от себе си по-мъничко да давам.
Затварям във сърцето си вселени ...
Тази нощ сънувах лято...
Защо ли? Не мога да си обясня.
Знам само, че ми бе приятно
и виждах как наистина душата ми сия.
Из небитието си се носех плавно, леко - ...
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...
Как да те обичам с останки от сърце?...
Сълзите си събрала в ръце от безсилие,
тръгвам бавно, незнайно накъде...
а ти следиш всяка моя стъпка...
Като нежен допир, като сянка над мен ...
Цял живот живях във чужди къщи - домове,
но всички те приличаха на клетки,
в които все някой ме дебнеше, жива да ме одере,
но не си направи точните си сметки.
Защото аз нямам нищо, освен биещото ми сърце, ...
И вятърът шепти в листата,
предвещава зима в бяло,
не носи само меланхолия мъглата,
а приказно-тържествено начало.
И Коледа не е единствена причина ...
Докосна есентта короните небесни
със багрите на многоцветната дъга
и заприличаха дърветата на бабините черги,
нашарени с природната боя.
Със нежелание си взехме сбогом ...
ЕТЕМЕНАНКИ*
Всяка прилика с каквото и да е е случайна
О, този тежък зной над Кадингира*,
над стихналия в изнемога град...
В небето огнетечно слънце спира ...
Пренебрегваш ме, ноктите ми рисуват по стената,
но не се отказвам,
обиждаш ме, ръката ми трепери, кълбо от нерви,
не се отказвам от теб,
удряш ме, душата ми се излива като водопад, ...