НОЩ В РАЯ
Полуздрачът се спуска отсреща по склона
и полите си черни раздърпани мята –
хоризонтът виси като стара икона
върху древния тъмен олтар на земята. ...
Цял ден обущарят трака, чука,
има всякакви обувки тука.
Черни, бели, цветни, старомодни,
с чудни форми, малки и огромни.
С токчета високи, със каишки разни, ...
Фалшиво аз показвам, сякаш от своето се крия...
И нови спомени стремя се да натрупам, а старите дали ги трия?
Открия ли стратегия, сърцето си ще защитавам от разрухи...
Да мога вече да съм себе си, а не да бъда сляп сред глухи...
Дали намерих път? Дали не бяха два? А накъде ме водят? ...
Здравей и заповядай в моя скучен свят,
където думите не шепнат, а крещят,
където болката е скрита, но и стене,
а в душата има само пламък - не горене...
В приказки празни смисъл не намирам, ...
Поредна нощ - в кръвта - алкохол,
самичка седя в празния хол...
с пресъхнали устни и блясък в очите
се губя отново назад към мечтите.
Държа без сила чашата празна, ...
Реших го вече, край! От днес нататък
ще се усмихвам, ако ще напук.
И всички тъжни мисли, без остатък,
и болки, и сълзи - далеч от тук
ще пратя, ще се заредя с надежда, ...
Тежък аромат на сладко грозде
обзема празната бетонена кутия.
Главата ми се замайва, а устните ми искат още.
Ненаситни са за вкусната магия.
Дробовете са запълнени със тежък дим, ...
"Отлитащи неусетно, се нижат годините.
Броеницa шарена - аз я наричам Живот.
В нощите неспокойни бродя из руините
на преживени спомени. И вия. Като койот.
Обхождам тъмните им обширни владения. ...
Твърде дълго скитах се по безпътната шир!
Сили не ми останаха!
А те ме молиш за мечти - отдавна са продадени!
Любов да давам, вече непосилна съм!
За обич те смятах, а как грешила съм! ...
Ех, любов! Без тебе е безвремие,
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора, ...
От неродена светлина ли са извезани телата Ви безплътни и как да кажа
каква е ваш'та форма, вдлъбната в гърдите ми, дорде мълчат!
Случайно или не, намирам Ви на неочаквани места.
Понякога във Вас се спъвам в ежедневието посивяло,
друг път ми крещите с глас, наподобяващ моя... ...
Аз пак съм отделен от мойте хора,
макар и не на края на света...
Дойдох аз тука, във Стара Загора,
на баскетбола да се посветя!
Отседнали сме тука - във "Верея", ...
Сънувах те, но беше странно.
Объркано, безсмислено - на сън.
Чувствата усещат те спонтанно,
а разумът ригиден - като пън.
Защо на себе си не вярвам? ...
Подир тихите сенки на нашите думи
ние, странници, бягаме, а, уви, помежду ни
някак бавно се спуска едно примирение.
Все отчаяни търсим топлина и спасение.
Не ни стигат протяжните болни минути. ...