Вълкът във мен е кротък, непробуден...
Вълкът във мен е единак.
Вълкът във мен, макар и все изгубен,
намира начин да остави знак.
Вълкът е силен, може да го крие, ...
Мое време, изстрадало неми въпроси,
затова да вървим - на къде?
Мое време, преглътнало тежките сълзи
на жестоко убито дете.
Мое време, потънало в страх и боязън, ...
Остави принцът белия си кон,
със който през шубрака бе пътувал.
Оставил бе назад богатство, трон –
принцесата да търси и събуди...
И ето че реши накрай пеша ...
автори: Венцислав Янакиев (magnum) и Даниела (danda)
Blue
Луната тъгува – без теб нали дишам,
и изтънява във синьо до скъсване.
Сърцето – отдавна във тебе излишно, ...
Сред този разтопен от жега град
глобално ще измръзна посред лято.
Избягах уж от стария си свят,
но в този ми е същото. Познатото.
По улиците крачи някой друг, ...
„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде...”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Сега навярно спиш... А аз не спя,
седя на този пуст подветрен бряг
с едно море - и т ...
Понякога те виждам на улицата
и забравям, че съм те забравила,
и искам да те върна към безумиците,
както някога отдавна правих.
Понякога отново ми се иска ...
Детската усмивка върху пясъка блещука.
Послушай слънчевата свобода в простора.
Черупките от миди са безгласен спомен.
За трупа, полюшващ се от мачтата на кораб.
Всяко лято има черни краски. ...
по "Гераците" на Елин Пелин
"Павле!" - тя викаше - безнадеждна, прокудена,
към тебе протегнала слаби ръце,
сиротна и малка, от теб развълнувана,
с треперливо и влюбено нежно сърце. ...
Когато реши да си отидеш ти от мен,
надвисна буреносен облак, мрачен и студен.
Тъмна мъгла се спусна пред очите ми
и с лека ръка сложи край на мечтите ми.
Остави ме сам-сама ...
Изповед
Грешка ли бе, че с теб се запознах?
Питам се, но отговор не получавам,
а вместо това - пуста, безмълвна тишина.
Уж от дума на дума станахме с тебе двойка, ...
Обичах те лудо и безнадеждно,
за мен ти бе и рая, и ада,
мечтаех за любовта ти, но нищо не ми даде,
остави ме сама в нощта и сянка остави в сърцето ми.
Как ми се иска да върна времето назад и да спра, ...
Душата ми - незнайна птица,
сълзата ми - дъжд от ясното небе!
Сърцето как потупва тихо,
а всъщност вика, удря - бясно, силно!
Идва полъх някъде от далечината, ...
А дали всъщност тя ме напусна
или аз ù посочих вратата?...
Беше дързост и гняв. Беше устрем.
Беше огън и студ. Бръснещ вятър.
С мен живя във хармония странна - ...
Понякога, докато си мисля за теб,
се замислям как искам бавно да прокарам език по неустоимата ти шия,
да усетя как настръхва кожата ти,
да чуя сетно издихание изтръгнато от втвърдилите ти се гърди.
Искам да докосвам нежното ти възбудено тяло ...
Приказният залез се потапя в мен,
покрива ме със златна пелерина,
стоя така- на магията във плен,
и ми се иска този миг да е завинаги.
И е тъга, и е екстаз вълшебен - ...
I
На пролетния бал в Неделя вечер
блестяха милиони цветни светлини,
а хората - един от друг по-лъскаво облечени,
се смееха двулично, пръскаха пари... ...
"Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре,
дори то да е безумие!" - Балзак
На В.
Какво очаквам от тебе ли? – Нищо!
Недей ми задава такива въпроси! ...
Отвори ми сърцето си да вляза...
за малко ще остана и после ще изляза.
Не ме вини за болката, която ще ти причиня,
щом дадено ми е позволението
корените си в сърцето ти да посадя. ...